Проф. Кирил Йорданов е роден на 21 октомври 1946 г. в Мездра. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност древна история. Защитава дисертация на тема „История на гетските племена през VІ–ІІІ в. пр. Хр.“ (1975) и докторска дисертация „Политически отношения между Македония и тракийските държави (359–281 пр. Хр.)“ (1998). Професор в Нов български университет. През 1992–1994 г. е временно изпълняваш, а от ноември 1994 г. – директор на Института по тракология. Член на Генералната асамблея на БАН (1992).

Председател на научния съвет на Института по тракология и член на Международния съвет по индоевропейски и тракийски науки, както и на редакционните колегии на Thracia; Studia Thracica; Seminarium Thracicum; Thracia Antiqua; Древни автори: приложение към източниците за Тракия и траките и др. Специализира в Румъния, Югославия, Русия и Полша. Владее френски, руски, английски, гръцки и латински език.

Проф. Йорданов, разкажете ни за Института по тракология. Кога е създаден и от кого?
Институтът по тракология е създаден като нов, самостоятелен институт на БАН с решение на Министерския съвет от 12 май 1972 г. Основател е покойният проф. Александър Фол, чиято идея е оформянето на научно направление при БАН, което да изследва историята и културата на Европейския югоизток в древността, с акцент върху историята и културата на древните траки.

Без да се залага на количественото разрастване, вече 34 години в института работят 26 специалисти с насоченост към различни области – извори, език, културна история, политическа история, демографска характеристика, предримска епоха, класическа древност – т. нар. елинизъм, римска епоха, късна древност, културно-историческа приемственост между античност и ранно средновековие. До 1983 г. към института работеха и няколко археолози, които преминаха по-късно към Археологическия институт с музей, с цел там да се създаде специална секция по тракийска археология. Те са лицензирани да провеждат сондажи и разкопки. Непрестанно организираме общи конгреси, симпозиуми, конференции, семинари, разкопки и проучвания. Координираме дейностите и правим съвместни издания и публикации, които представяме в света.

Институтът по тракология е най-голямата специализирана научна организация за проучване на древната история и култура на траките на Балканите. Има ли и други центрове?
Има, но ние сме най-големият център. До преди година и половина имаше румънски институт по тракология. Той бе създаден 4–5 години след нашия – по огледално подобие. В него работеха предимно археолози, а 90% от изследванията им бяха насочени към праисторията. Закриха го, защото се оказа недостатъчно ефективен.

Друг малък център, създаден наскоро, е към университета в Одрин. Европейска Турция е ядро на тракийската история. Това е регионът на Константинопол, където връзките с Мала Азия и тракийския свят са още от края на ІІ хил. пр. Хр. Днешното Мраморно море е наречено още от Омир Тракийско море – водите му мият бреговете на Тракия. С турските колеги от 2–3 години правим съвместни експедиции и проучвания по западночерноморския бряг при Мидия, античния Салмидесос. Сериозно проучваме този регион, защото според една наша хипотеза – преди там да се заселят гърците в края на VІІ и началото на VІ в. пр.Хр – е имало тракийски град или поне селище.

Инстититутът по тракология е постоянно седалище на Секретариата на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания още от създаването му. Международният съвет е главен организатор и координатор на световните конгреси по тракология. Разкажете ни повече за това.

През октомври 2005 г. се състоя Х международен конгрес по тракология в Комотини и Александруполи в Гърция. На него получихме голямо международно признание от университетски центрове и от академичната общност, занимаваща се с историята и културата на древността, включително Древния изток и Древна Елада. По инициатива на проф. Ал. Фол бе създаден Международен съвет по индоевропейски и траколожки изследвания, в който членуват 40 учени и вече 13–14 години той се събира всеки 4 години. По този повод започнахме издаването на сп. „Орфеус“ – негов печатен орган. То излиза на европейски езици, включително на руски, с цел да запознае международната научна и културна общественост с постиженията и откритията в областта на тракологията.

Следващият конгрес по тракология – октомври 2009 г. – по предложение на турските колеги ще се проведе в Одрин или в Истанбул.

Институтът има богата издателска програма. Бихте ли посочили по-значимите заглавия? Как съумявате в това трудно време?
С добър ред и организация, с малко спонсори и в малък тираж от 300–350 бр. Сключихме договор с издателска къща „Рал Колобър“, помещаваща се в нашата сграда – вместо да плаща наем, да издава книгите ни. Тази договорка направихме през 1992 г. и досега имаме повече от 10 издания.

Търсим спонсори, участваме в конкурси, Министерството на културата също ни подпомага частично, имаме и подкрепата на БАН, сътрудничим си с колеги от други институти, какъвто е Археологическия институт с музей, подпомагаме ги при оформянето на материалите по откритията и др. Публикуваме материалите в нашите издания и ги представяме на конгреси и симпозиуми. Издаваме ги и на английски език и така стават достъпни за обществеността в Европа – научни институти, големи университетски центрове и библиотеки.

В последните 15 години много активно работим в областта на международното научно сътрудничество и международния обмен. А от няколко години започнахме да издаваме поредицата „Антични автори към изворите за Тракия и траките“. От нея излязоха 5 тома – последният е „Павзаний – описание на Елада“. Това е изключително важен автор – античният гид върху културни паметници в Древна Елада. Книгите съдържат оригиналния текст и преводния български вариант – паралелно. А всички места, където са споменати траки, тракийска култура и всичко свързано с тях, са отбелязани със специален шрифт.

Издадохме 9 монографии на колеги – „Студиа Трацика“. На 2–3 години имаме обобщено издание, в което систематизираме направеното от колегите.

Сред интересните заглавия са книгите на проф. Ал. Фол „Човекът във видовете време“, „История и култура на българските земи в древността“, „Тракийският Дионис“ – в 3 тома, последната му книга „Орфика – Магика“. Друг добър автор е Калин Порожанов – „Общество и държавност у траките“. Аз се занимавам много активно с политическа история на Древна Тракия. Излезе моята докторска дисертация „Политическите отношения между Македония и тракийските държави 359–281 г. пр. Хр.“, т.е. по времето на Филип ІІ, Александър Велики и наследниците му. Имаме и множество други специализирани издания.

Кои са големите имена в тази наука и какъв е техният принос?
За съжаление повечето от тях са вече покойници. Освен проф. Ал. Фол, със своя цялостен принос, такъв е проф. Георги Михайлов – най-добрият епиграфист, автор на петтомника „Гръцки надписи, намерени в България“. Друго голямо име е покойният проф. Иван Венедиков, всестранен учен с огромен диапазон на изследвания, проф. Христо Данов, който повече от 30 години води Катедрата по стара история и тракийска история и култура в Историческия факултет на Софийския университет. През 1962 г. издаде книга, която влезе като част в световната поредица „Реална енциклопедия за класическата древност“, която стана настолно четиво за специалистите до края на 70-те години; проф. Велизар Велков, археолог, културен историк, може би най-добрият специалист по история на Европейския югоизток през Римската епоха, завършил кариерата си като зам.-председател на БАН. И разбира се, много други.

Кои са основните приоритети и задачи пред института днес?
В дългосрочен план залагаме на нашите проучвания, защото всеки от колегите има свой научен интерес и следва неговата проблематика. Най-малко 2 пъти в годината провеждаме т.нар. Тракийски семинар, където дискутираме научните теми, върху които всеки от нас работи, а дискусионният материал се оформя в книжка. Играем роля на научен координатор и понякога издател на всички открития на колегите, без да се намесваме в приоритетите или авторските им права, за да може тези открития или постижения да се покажат. Работим екипно за една кауза, за една наука и нейното развитие.

Какво е вашето лично мнение и коментар като специалист за последните открития по отношение на тракийската писменост? Има ли основателни доказателства за това твърдение?
Вероятно имате предвид д-р Гайд, който от дълги години работи в САЩ и очевидно е един научен спекулант. Много ми е неприятно да казвам това, но той очевидно иска да хвърли бомба в науката с твърдението си за най-ранната писменост в света, разчетена в плочка от Градешница. На тази плочица, намерена през 1969 г. от Богдан Николов и представляваща малка плоска паничка, има 20 чертички, драски и някаква стилистична човешка фигура в знак на поклонение може би пред боговете или небесните сили. Датировката на плочицата първоначално беше 3500г. пр. Хр., а сега стана 4000 г. пр. Хр. и то посредством свръхнови изследвания. Как да говорим за писменост от преди 7 хил. години? Освен това не може култура като тракийската да се самопознае и да се самоназове. И след това в отрязък от 2000–2500 години да изчезне, за да може траките да бъдат познати и назовани чрез странични наблюдатели – Омировия епос, а преди това в т.нар. линеар Б-криптограми – условно да ги наречем прото- или ранноеладска писменост в Крит и Микена, която е от ХVІ–ХІV в. пр. Хр. – върху които има надписи за търговски отношения и само незначителен брой имена на хора, местности, реки и др., които лингвистите и криптографите вече 50 години възпроизвеждат през Омировия гръцки и класическия гръцки език. Това, което са открили и доказали учените, е сигурно, докато при д-р Гайд всичко е пълна мистификация. Той продължава да твърди, че тази писменост е пренесена в Египет и египетските жреци посредством нея изграждат своя език и култура, което е повече от абсурдно. Бащата на историята Херодот пише история в 9 книги. В 5 от тях описва най-големия световен конфликт между Изтока и Запада. Цялата му втора книга е посветена на Египет – той е бил там, говорил е с техни жреци чрез гърци, които знаят местния език, обаче нищо не споменава за траките. В четвъртата си книга обаче им посвещава подробен разказ. Ако е имало траки в Египет, той нямаше да ги отмине току-тъй, нали?

Траки има в Египет, но по-късно, когато участват в армията на Александър Велики и дори дават своя принос в изкуството на войната с нововъведението на късото копие и лекия щит. Има и тракийски роби в елинските полиси (градове-държави), но пак късно, не през ІІІ–ІІ хил. пр. Хр., а около средата на І хил. пр. Хр.

Според мен тракийска писменост няма, още по-малко пък тя е дала основата на египетската. Траките са безписмен народ, но това не намалява техния принос в историята и културата на Европейския югоизток.

от Антония Витанова   

Публикувано на неделя 21 декември 2008 в 20:54 в категория Археология, Други интересни. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.