24h-payday

www.numizma.com/magazine/rss

23 април 2009, 12:39
Интервю
София, България

Бай Желязко - Императора
Директорът на музея в Кърджали Иван Балкански издъхна от инфаркт навръх ревизия, искал да си присвои голямо количество антични монети
Георги Гълъбов е роден през 1943 г. в София. Завършил е история в Софийския университет, но никога не е работил по специалността си. През 1968 г. нумизматиката се превръща в негово хоби, а от 1982-ра, както самият той се изразява, “му става занаят”. Обогатил е образованието си в областта на нумизматиката основно от уникалните библиотеки на покойните учени Кръстю Миятев и Васил Миков, които е закупил изцяло от техни наследници.
Гълъбов притежава ценна колекция от монети, но голяма част от нея вече е разпродадена на банки и музеи.
Според собствените му думи той е може би единственият роден нумизмат и колекционер, който нито е бил подвеждан под отговорност, нито е бил съден – и преди 10 ноември, и сега.

Г-н Гълъбов, защо много от вашите колеги-нумизмати имат отрицателно отношение към музейните работници и служителите от специализираното звено за борба с контрабандата и трафика на културни ценности?
- Как ви звучи определението “милиционерски началник – колекционер на културни ценности”? Визирам Димитър Иванов. Той е направил своята колекция “Арес”, както навремето Гьоринг. Или бивш оперативен работник, сега директор на фондация – Кирил Христосков? Тези, които ни преследваха преди 1989-а заради дейността ни като колекционери – нумизмати, сега сами се изживяват като такива. Успехите на тези структури за опазване на старините преди 10 ноември идват от двамата много богати, но не от трафик и незаконна търговия нумизмати Желязко Колев – Императора и Димитър Станков – Бузата. Заслепен от излишна доза самочувствие, Императора често споделяше: “Мине, се не мине, година-две, и ми вземат милион-два.

У мен, вика, са парите, у тях е властта”.

Но парите му – по-точно златото, лека-полека свършваше, като сменяше собственика си. И накрая той завърши живота си в недоимък, не можа да осигури децата си.

От тези акции на структурите, започнали около 1985 г., обаче успя се измъкне и да спаси колекцията си известният колекционер д-р Хараланов от Шумен. 10-ина години преди това той имаше неприятности с органите на държавата и взел си поука от срещите с тях, успя да укрие и впоследствие да зарови в земята всичките си ценни монети. Някои от тях бяха уникални. Лично аз съм виждал у д-р Хараланов 6 златни статера от елинистичната епоха. Стойността им е някъде около 100 000 долара.

- Вярно ли е, че “иманярите” /така поне се изразяват археолозите и музейните служители/ от цяла България се събирали в някакво заведение в Шумен?
- Да, в кафене “Магдебург”, но те са слаба ракия в сравнение с Хараланов. Той навремето имаше възможности като доктор, плащали са му кадъните в злато…

- Не са ли правени опити да се намери къде е заровил колекцията си?
- Неговата къща е на ъгъл, няма дворче. При това той ги е заровил някъде в Балкана. Къде ще ги открият?!

- В предварителния ни разговор споменахте, че на много от тракийските златни съкровища, открити по нашите земи, са правени т.нар. реплики. Каква е тяхната съдба, защото репликата повтаря едно към едно оригинала и стойността й съответно е доста висока?
- Навремето Людмила Живкова е поръчвала репликите на един много опитен реставратор – Тодор Вълков, който вече не е между живите. Целта е може би те да се изнасят навън за изложби, а не оригиналите. Но и тя почина и тези реплики останаха така… в небитието.

- Кои са най-ценните монети, открити в България?
- Вече съм казвал, че по нашите земи не се срещат изключително ценни и скъпи монети. Но все пак има изключения. През 1937 г. например в местността Исови камъни край село Величково работници намират на 70 см под земята

глинено съдче, пълно с 11 декадрахми на пеонското племе дерони.

Намервачът, Спас Гесов се казва, отива да ги продава в Пловдив и понеже е недоволен, че никой не му дава големи пари, се оплаква на директора на читалище “Виделина” в Пазарджик Христович. Той обаче веднага звъни на Михаил Герасимов /известен български музеен работник, протеже на Богдан Филов, професор и специалист по монетите, починал през 1974 г. – б.ред./, той праща стражари и успява да спаси деветте декадрахми. През 1955 г. обаче един от работниците успява да отдели една монета и понеже не може да я продаде, тогава няма търговия на такива неща, се обажда на музея, оттам я взимат и му плащат известна сума. Герасимов подарява едната на Христович от благодарност, че я е спасил.

Друга рядка находка от архаични монети е от село Садовик, Брезнишко. През 1929 г. намервачът отива при Мушмов, който му казва, че това са фалшификати. “Господине, казва му оня, аз ги нося да ги подаря, а вие ми казвате, че са фалшификати?!” Взел ги и си тръгнал. Обаче старият директор на музея Иван Велков наредил на Мушмов да отиде да ги вземе. Мушмов отива, бил си записал адреса, но намервачът казва: “Дадох ги на един брезнишки сарафин да направи гривни на дъщеря ми. Останаха две-три тука, вземете ги”.
Научавайки тези неща, аз веднага взех рейса за Брезник, защото там, където е намерена цяла каничка, пълна догоре, може да има и втора. Сарафинът обаче беше починал. Намерих дъщеря му, която ми каза: “Господине, тези сребърняци, които търсите, ги няма тука…” Взех едно такси до Садовик да търся намервача. Но и той починал. Намерих сина му. А той ми вика: “Вижте какви са угари наоколо. Къде е копал баща ми картофи, не мога да кажа.” Така че ударих на камък. Но поне направих опит, нали?

- Ваши колеги твърдят, че големите удари – респективно големите находки, са на цикли. Според някои от тях обикновено “изскачат” през 20 години. Настина ли има такава закономерност?
- Да, напълно съм съгласен. Периодът наистина е от около 20 години. Например ще ви разкажа за една находка – пак от Брезнишко. Селянин от този край намира сребърни тетрадрахми на Патрай и цар Филип до река Конска в местността Ситни трън. Разделя ги между четиримата си синове, като на всеки дава по една част. Дълги години монетите стоят в двора, няма кой да ги купи. Чак през 1969-а единият син ги занася в “Златарска промишленост” в Перник да топят тези “сребърняци”, както им викат. Отнасят ги оттам на Герасимов и му казват така и така, топят се някакви монети, а той махнал с ръка: “Бъдете спокойни, те са фалшиви!” – “Ама, проф.Герасимов, там с количества топят тези фалшификати!” Той се усеща, праща стражари и успяват да спасят част от монетите. Втората част другият син ги дава на новообразувания национален исторически музей на Владо Пенчев през 1988 г. и той ги купува, не знам на каква цена.
Третата част я купува един белгиец - Дени, който почива в български затвор от рак. Той си остави алфаромеото и синът му даде и другата част. Четвъртата част я изнесоха през Пирот и се разпродаде в Европа.

- И досега се носят легенди около внезапната смърт на директора на музея в Кърджали Иван Балкански. Дали пък не е станал жертва на иманяри?
- Отиват при него две момчета с един масал златни монети, които един Господ знае какви са били, но явно са били антични. И той казал: “Пари не мога да ви дам, но ще ви купя едно моторче”. И те цял ден: пър-пър-пър, родителите съответно ги питат откъде имат това моторче, милицията се заинтересувала и на другия ден искат да му правят ревизия. Но вечерта Балкански получава инфаркт и почива.

- Намеквате, че причина за инфаркта е било силното му притеснение. Но нали е купил тези монети за музея?
- Там е работата, че не ги е взел за музея, защото не са заприходени. Защото ако са били за музея, е щял да извади някакви пари – било от окръжния съвет, било от другаде. Плаща на момчетата с мотопедче.

- А къде са монетите? Правена ли е ревизия след смъртта му?
- Може и да е правена, но монетите не са намерени. Тук обаче искам да кажа, че този човек не е бил личност. Може ли така аджамийски да постъпва в такава ситуация?!

Особено фрапантни обаче са примерите за аджамийство на сегашните иманяри. Намират в село Ковачевица бронзов шлем. Показват снимка, на която е мокър, пробит и не личат ясно параметрите му.

И искат 100 000 марки от клиентите, такива като мен.

Събират 10 човека – ти колко даваш, ти колко… Но полицията отцепва района и им го взимат. Аз им бях казал, че това нещо, когато се реставрира, тогава ще се разбере колко струва. И сега отидете в музея да видите колко е красив – лъснат, реставриран, сребърните наочници са възстановени, явно е на някакъв вожд.

- И вие ли смятате, че Славей от Хасково е най-големият bg-фалшификатор на монети и антични артефакти?
- Не. За мен той е един много добър гравьор, но няма ерудицията на прочутите световни фалшификатори. Те не са били всеядни като него, а са се занимавали само с един тип монети. За мен двама младежи от Велико Търново са много по-добри. Славей няма и нужното образование. На едно дело Елка Пенкова го пита какво образование има и той отговори: “Не е важно образованието”. 3 книги не са достатъчни да се прочетат. Трябват 3 вагона.

- Странно е, че около имената на тези двама “млади таланти” /и не само около техните/ цари пълна тишина, докато Славей вече години наред се къпе в медийно внимание…
- Ами, защото първо е специалист на милицията, експерт се води, освен това е антиквар… Иска да си направи реклама, да влезе в прожектора. Но, от друга страна, такива като Императора и Бузата, които много се афишираха, ги обръснаха. Без сапун.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА

SociBook del.icio.us Digg Facebook Google Yahoo Buzz StumbleUpon
3 коментара “Нумизмат №1: Императора се оплакваше, че милицията му прибира по 1-2 милиона”
  1. Митко Станков казва:

    Има много народни мъдрости . Едната от тях е : Всеки може да лудува колкото си иска , стига да не пречи на другите . Аз ще я кажа с други думи : Всеки човек има право да говори каквото си иска , стига то да не вреди на останалите хора . Бих отминал без коментар „волните словоизлияния“ на Георги Гълъбов, но по три причини ще коментирам тук неговата„информация“.
    ПЪРВО- заради читателите на подобни четива . Тези читатели са хора с колекционерски и научни интереси, или просто любопитни . Всички те имат право да знаят разказаните „истории“ , но да знаят и източниците на информацията за тях .
    ВТОРО - заради истината . Някъде Гълъбов беше цитирал една историческа личност, която казала приблизително следното :„ …ти си ми скъп, но истината ми е по-скъпа“. За това именно и тои е бил длъжен при представянето на известната му информация, да не се „прави“на свидетел и участник в разказаните събития, а да разкаже истината . Да я разкаже така, както му е „сервирана“ когато са му разказвали дадено събитие или е прочел някъде, но без „завъртане“ , преосмисляне и поставяне на собствената си персона в центъра на вниманието , а другите персони да окарикатурява .
    ТРЕТО- заради споменаване на моето име , както и за назоваването ме с прякор .
    Добре познавам Георги Гълъбов . В началото на 70-те години се мотаеше около клуба на нумизматите в София .
    Всички ме предупреждаваха да се пазя от него, защото се съмняваха, че играл шпионска роля в разследване на колекционери в т.н.„първи нумизматичен процес “. Това бяха Богдан Голисманов, Желязко Демирев („императора“), Цеко Етрополски , Николаи Братанов, Петър Павлов, Петко „Комитетски“ и др. Дълги години Г.Гълъбов не се появяваше в клуба . В началото на 80-те години го срещнах случаино в една библиотека .
    Заговорихме се . По онова време се чакаше с дни , за да може човек да направи ксерокскопие . Оказа се, че тои има някакъв познат в едно министерство, които срещу заплащане може да фотокопира .Така започнахме да се срещаме , за да ми прави услуга при копиране на статии и книги . По късно започна да посщава клуба на нумизматите . Аз нямах данни, че е бил шпионин и вярвам и днес, че „гърмяните заици“ по„първия нумизматичен процес“ бяха прекалено наплашени и предпазливи .
    Не само аз, но и други мои приятели колекционери бяха слушали (Ставри Топалов , Наско Абанозов, Лъчезар Младенов, Сашо „Брадата“ и др.) разказите на Г.Гълъбов за колекцията му, която бил скрил в някакво трънско село . От тази „колекция“ никои никога не видя дори един-единствен екземпляр . Това беше плод на неговата фантазия . Просто тои „избиваше комплекси“.
    Друга фантазия е това, което никога не съм чул от него , а чета сега , че е завършил история в Софииския университет . На мен тои ми казваше, че има средно образование и работи „наддомно“ към някаква ТПК за трудоустроени . Опаковаше лавандула за ароматизиране на бельо или нещо подобно . И деиствително тои винаги вонеше на лавандула . Някои го наричаха „Жоро Лавандулата“ . Единственият му опит да се прави на учен с коментара за автентичността на златната монета на цар Иван Асен II , показа липсата на елементарни познания и качества на нумизмат . Неговата творба се оказа смешна , слаба и антинаучна . По-подробен анализ ще направя по-късно .
    Пак през 80-те години , аз му давах възможност да „заработи“ някои лев, като го изпращах да продава мои вещи в НИМ . Между тях имаше и един бронзов шлем . Мога да покажа документите за това . Включвах го като посредник и в някои сделки в случаи, когато не исках да се знае за мен .
    По време на следствието срещу мен, научих, че се среща с К.Христосков и „осветлява“ някои личности и факти . Аз не вярвах , но по-късно Г.Гълъбов сам ми разказа, че ченгето много го ценяло и го канило на кафе . От съпроцесници разбрах, че е разпитван като свидетел в ГСУ и намерих дори протоколи с неговото име . Него го използуваха само като свидетел на обвинението . Тои беше само една много дребна „риба“ и „гумена патица“. След като заминах през 1991 г. му изпратих пари за покупка на монети и монети, които можеха да се продадат по-добре в България . Монетите, които тои ми изпрати се оказаха фалшификати . Микога не си получих парите обратно за фалшификатите, нито пък за моите монети . Оказа се, че Г.Гълъбов е измамник . Научих, че след заминаването ми се е представял за мои клиент и е успял да купува и продава с тази и други легенди , пред наивни и доверчиви хора . За измами дори е бил бит и му спукано тъпанчето на ухото в клуба на нумизматите в София , но това по добре го знаят софиянци .
    По останалите теми в интервюто с Г.Гълъбов . За Иван Балкански не е морално да злослови така. Разказаното не е истина , така както не е истина , че Гълъбов е толкова осведомен . Имаше някакви „приказки“
    - такива каквито чуваме всеки ден от лоши хора, клюкари и фантазьори, но
    всеки може да се убеди от съдържанието на казаното . Не е истината и разказаното за доктор Хараланов . Г.Гълъбов никога не е разговарял с този човек- нито пък се е срещал с него . Това съм му го разказвал аз , но тои не е запомнил съдържанието и го е изопачил . Друг път ще разкажа истинската ми среща с големия патриот и колекционер д-р Хараланов.
    Пак аз разказвах на Г.Гълъбов за находката на монети на Дероните и му показвах документация . В моя архив се намират и в момента документи от личния архив на Христович , писма на проф. Тодор (не Михаил)Герасимов и други документи за намирането, предаването на монетите и т.н.Ще ги публикувам .
    Приказките за кафе „Магдебург“, Иордан Вълков, Пеонското съкровище и т.н. са известни на старите колекционери , но всеки от тях би разказал по-коректно и вярно, а не пародиино събитията . Питаите Добри Лещаров, Димитър Дачков („тигъра“), Пешо Павлов и т.н.
    Некрасиво е и окарикатуряването на Желязко . Та тои не го смяташе него като колекционер и не го допускаше до себе си.Некоректен е и коментарът по отношение на моята персона .
    И тук е мястото да се преборя със задръжките и да назова прякорът с които беше известен, а сега напълно пасва на персоната на Георги Гълъбов.
    ЖОРО ПЕТНОТО . Не заради незначителните козметични белези на кожата , а заради това, че злослови и ПЕТНИ другите хора .

  2. Kiril62 казва:

    Да ,така е и коментара е много точен и правилен.Бих допълнил и още нещо към този коментар,и в момента има доста хора които обикалят и се представят за хора на г-н Станков по клубовете из страната.Като ги запитам по подробно за някой неща относно г-н Станков те ме гледат и се чудят какво да ми отговорят.Ето по този начин се създава име че г-н Станков е шев на Иманярската мафия у нас , а истината е много проста-много хора се опитват да печелят на гърбъ на човак който изобщо не ги познава и знаете приказката.Набеждават вашата сестра за най пропадналата а вие след това доказвйте че изобщо нямате сестра.

  3. Митко Станков казва:

    ЕТО ВСИЧКИТЕ КОМЕНТАРИ ОТ ОРИГИНАЛНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА Нумизмат №1 . Има ли други мнения?
    1.
    Анонимен
    2009.04.28 18:39:32
    Tozi Gocho mnogo e kral,mnogo e zadelial nastrani i pod vazglavniza,i spored zakona na numizmatite e dosta bramnal na stari godini.Koreiko-numizmat!Zial jivot ne e rabotil unakat! No e vse pak gola voda za onia godini,Mitko i Jeliazko mu pribraha mnogo zenni nechta za stotinki.Kolkoto do Deni ot Belgia,toi targuvache s orajie,moje bi s Kinteks,imache metresa ot VI-i otdel na DS,iznese poveshe ot 2000 tetradrahmi v London i gi prodade poshti totalno.Bai Gocho plue Slavei,zachtoto mu prodade edni nechta predi 30 godini za takava suma,she ochte go boli glavata.Ne e li taka,bate Gocho?A kolkoto do kolekziata na Haralanov,tia beche totalno konfiskuvana pri parvia numizmatishen prozes i dadena na Chumenskia muzei s vsishkite riakosti.Dali sled tova e razgrabena i podmenena ot shengeta i magdeburzi-ne znaia.No tova,koeto Gochko kazva e absolutna laja.
    2.
    Анонимен
    2009.04.28 18:43:04
    Numizmat!Poglednete snimkata i sadete!
    3.
    Анонимен
    2009.04.29 10:33:20
    Hora,obishachti numizmatikata kato Mitko,Jeliazko,D-r Haralanov,Slavei i pr.,Balgaria skoro niama da ima grugi.
    4.
    Анонимен
    2009.05.01 21:13:55
    Izvestno e,she vsishki numizmati,s ne mnogo izklushenia,se promeniat povedensheski stranno kam i sled 50-te godini.Niakoi stavat mitomani ili grandomani,drugi zaposhvat da stradat ot manii za ograbvane i presledvane,treti zavarchvat kato strachni skapernizi,niakoi bolezneno izjiviavat nepritejavaneto na vsiaka edna moneta,na drugi zavistta im se bolezneno izostria,a v neredki slushai niakoi stigat i do kleptomania…Taka nakraia blagorodstvoto na hobito ostava v razete na nekolzina eruditi,na uravnoveseni kolekzioneri s materialni vazmojnosti,na niakoi naushni izsledovateli-teoretizi i kolekzioneri-sistematizi s dalag srok na sabirane.Fenomen,koito ne se nabludava pri filatelistite,a psiholozite poshti ne govoriat po vaprosa.

Вашият коментар:

*
To prove you're a person (not a spam script), type the security word shown in the picture. Click on the picture to hear an audio file of the word.
Click to hear an audio file of the anti-spam word