През 1868 г. легендарният пътешественик археолог Феликс Каниц, търсейки стария римски път от Рациария (главния град на крайбрежна Дакия) към Наисус (днешния Ниш), спира в българското село Кладоруб, на 18 км от Белоградчик. Там още стърчали двуметрови стени от антична крепост, ясно се очертавали и останките от кули, обърнати към четирите посоки на света. Каниц пръв допуска, че това е известната му от историята пътна станция на римските легиони Конбустика.

В началото на ХХ век в античната крепост са правени първите разкопки, но по-късно археолозите губят интереса си към нея. Тогава на освободеното място идват иманярите. И чак през 2008 г. археолозите се връщат в крепостта. Ръководител на новите разкопки е Красимира Лука, докторант в Софийския университет. Макар земята да е преровена няколко пъти на два метра дълбочина, включително и с булдозери, Лука вярва, че в нея още се крият, останките на голям и цветущ някога град. След няколко лета той ще излезе наяве. Намира се на много интересно и удобно за живот място - на високо 170 метра плато между двете реки - Арчар и Салашка. По размери военната крепост Конбустика е три пъти по-голяма от кулската Кастра Мартис.
През това лято на археоложката помагат трима студенти от Англия и девет безработни, назначени от кмета на община Димово Тодор Илиев по програма за временна заетост. Те вече са извадили на повърхността основите на четвъртит градеж с дебели до 1,30 метра зидове, дълги по 150 метра, останки от ъглова кула. Основите на стените, вкопани на два метра дълбочина, са изградени с необработени камъни, споени с кал. Горната част на стените е зидана с типичната римска техника, при която се оформя само лицето на стените, а вътрешността се запълва с ломени дребни камъни. Само на отделни места стените стърчат на височина до един метър. Затова пък  в много от домовете на местните жители може да се видят обработени камъни в основите на различни стопански градежи, в стълбищата на къщите им. В домовете кътат и различни глинени съдове, които според археоложката са истински произведения на изкуството. Моля ги да ми ги покажат поне да ги снимам, признава Красимира Лука. Звучи като виц, но местните баби варят боб в уникални римски делви.
Отломки от такива съдове откриват и археолозите. Те са били директен внос от Италийския полуостров. Освен глинени съдове открити са стъклени съдове, 2 фибули, монети от времето на Константин Велики. Преди месец археолозите попаднали на близо 30 различни инструмента - шила, длета, дърворези. Тези находки дават основание да кажем, че Конбустика е възникнала като военен лагер на римските легиони преди дакийските войни на император Траян. След третия век обаче Конбустика не се споменава никъде, изчезва от източниците. Целта на нашите проучвания е да разберем какво е станало с този град, кога е бил разрушен. Възможно е да е било сменено името му.
През следващите години ще търсим принципията - щаба на крепостта. Тази сграда се е състояла от служебни офиси, складове за оръжие, светилище, вътрешен двор, украсен със скулптури и паметни плочи, обяснява Красимира Лука. Очаквам да попаднем и на надпис, съдържащ името на военната част, станувала на това място, обяснява археоложката. Живот освен в крепостта е имало и извън нея. Открито е жилище, унищожено от пожар. От градините си местните жители вадят тухли и парчета от керамични съдове. Това са следи от по-късно обитаване на кастела, което отново говори, че той е продължил да съществува. Цялостното проучване ще ни даде много нова информация за първите години на римското присъствие в съвременните български земи, заключава ръководителката на разкопките.

Само на разстояние 27 римски мили в околностите на сръбския град Княжевац съществува крепост със същите размери и предназначение. Известна е като Timakum Minus. Тя е запазена малко по-добре от тази у нас. Този факт също говори, че по този път са преминавали римските легиони и за защита на този път са били построени двете крепости. Остава да разберем през кой от проходите е била преминавана Стара планина, защото двете крепости се намират от двете й страни, сподели Красимира Лука.
Според археоложката, която от 10 години се занимава с римското присъствие в този край на България, по пътя от Рациария към Ниш се намират поне 10 антични градища, които не са проучени. Затова пък иманяри разнасят из цяла Европа откритото от тях.http://paper.standartnews.com

Публикувано на понеделник 14 септември 2009 в 16:39 в категория Археология, България, Новини. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.