24h-payday

www.numizma.com/magazine/rss

 orig_275350_bg.jpg

В района на югозападна Тракия се осъществява една ранна среща на полисното държавно устройство,каквото имат гръцките градове от карайбрежието и племенното устройство на траките.Настаняването на гръцките колонисти по крайбрежието и стремежът им да завладеят повече земи от вътрешността на Тракия,както и съществуващите междуплеменни противоречия благоприятстват създаването на племенни обединения.В района на югозападна Тракия в периода ср.VI – ср.V в пр.н.е. са живели много племена,но монети са секли само дерони, едони, бисалти, орески, ихни, тинтеи, лееи, зеели, сириопеони, дионисии и лети. При съпоставяне на техните монети може да се установи, че те нерядко съвпадат частично или напълно по сюжет и композиция във всички детайли. Например по лицевата страна има следните съвпадения:
човек с широкопола шапка между два бика – при ихни, орески и едони
коленичил бик – при дерони, ихни и орески
войн с доспехи държащ юздите на два коня – при ихни, орески и тинтеи
брадат кентавър с конски уши държащ на коленете си съпротовляваща се нимфа – при орески, лети, зеели и дионисии
Понякога има съвпадения и по обратната страна на монетите:
коринтски шлем – при орески, лети и дерони
колело със спици – при тинтеи и ихни
Има и някои общи допълнителни знаци по монетите:
кръг с точка в средата – при дерони, орески, ихни, тинтеи и бисалти
глава на сатир – при орески и бисалти
коринтски шлем – при дерони и бисалти
роза – при дерони и орески
Тези съвпадения показват, че е имало някаква форма на обединение на няколко тракийски племена.В античната епоха на изображенията на монетите се придавало голямо значение и монетните типове никога не се избирали случайно,а били символи на определени икономически, политически, културни и други особености на този полис, монархия или друго държавно обединение,което сече тези монети. Съвпаденията на монетния тип при различните племена нарастват със засилването на обединителните тенденции в племенния съюз. Съвпаденията само по лицевата страна на монетите показват непълна централизация в съюза, а само на обратната – поемане само на отделни ф-ии от членовете на съюза.
Така може да заключим, че през VI – нач. V в. пр. н. е. южнотракийските племена били обединени в единен съюз с аморфна структура, състоящ се от сложна система от малки обединения. Въпреки съвпаденията по отделни части на монетите те никога не съвпадали напълно и така винаги може да различим различните племенни монети. Тъй като ореските имат съвпадение по лицевата страна с всички племена без бисалтите, то може да съдим, че те били постоянен член на съюза, най-многобройни и най-здраво свързани с всички останали – ихни, дерони, едони, зеели, дионисии, лети и тинтеи. Ореските имат съвпадение и по обратната страна на монетите с дерони, ихни, бисалти и тинтеи.Най-здрава била връзката между орески и ихни – три съвпадения на лицевата страна и една на обратната страна, а по – слаба на ореските с другите племена – само по едно съвпадение на лицевата страна. Някои изследователи идентифицират ореските със сатрите – най – многобройното племе около Пантей,но това мнение не е потвърдено от сериозни доказателства. Ореските били в центъра на това племенно обединение. След тях, второто място в съюза било за ихните. Техните монети също имат съвпадения по лицевата страна с орески, едони,дерони и тинтеи, а на обратната страна – с дерони, тинтеи и бисалти. Това показва тесните им връзки с другите членове на съюза. Освен това съвпадения имали по лицевата страна монетите на зеели, лети и дионисии, а бисалтите по обратната страна с тинтеи, ихни, орески, дерони, а по допълнителни знаци – с дерони , лети и орески. Ореските сечали монети в пет номинала – октодрахни, статери, октоболи, диаболи и оболи, а ихните – в четири номинала (без оболи). Ореските имали четири вида лицеви страни, а ихните – само три.
От всичко изложено до тук могат да се направят следните изводи. Начело на съюза стояли ореските, а втори по значение били ихните. Освен голямото обединение, имало и по – малки и тесни съюзи вътре в самото обединение. Най – здрав бил между ихни и тинтеи – техните монети съвпадат почти напълно. Друг тесен съюз имало между лети , зеели и дионисии – монетите им съвпадали по лицевата страна. Ореските имали най - здрава връзка с ихни и дерони. Бисалтите били по – независими от съюза – техните монети съвпадали само по някои допълнителни знаци с тези на орески, ихни, дерони и тинтеи. Тъй като те били най западно от посочените племена, влизали в друго племенно обединение с крестоните, но подържали връзка и със съюза на ореските. Така наличието на връзки между двете големи племенни обединения – на ореските и на бисалти и крестони показва пътя на едно по – широко обединение на южните траки, по който трябвало да се мине за образуването на тракийската държава.
За пътя на сливането на южнотракийските племена може да съдим като съпоставим разказите на Хекатей (VI в.пр.н.е) и Херодот (V в.пр.н.е) за Тракия и да проследим процеса. Например Хекатей споменава за сатри и сатрокени, а Херодот – само за сатри и то три пъти,като изрично казва, че те са голямо племе.Така се вижда, че за период около 100 г. сатрокените са били погълнати от техните могъщи съседи сатрите. Това предположение е много вероятно, тъй като към сатрите спадали и бесите – жреческия клон в Родопите.Така този съюз на сатрите обхваща племената между Струма и Места и неговата територия била в центъра на южнотракийското обединение. На запад от него се намира съюза на бисалтите и крестоните, свързан в някаква степен със съюза на ореските. На изток от него възникнал друг съюз начело с киконите в земите между устието на река Марица и Бистренското езеро. Според Христо Данов в този съюз до края на VI в.пр.н.е. влизали и племената на саите и бриантите.По късно бриантите били претопени и погълнати от киконите. Такава съдба е сполетяла и племето на ксантите, споменати от Хекатей. При Херодот областите Бриантика и Ксантия влизали в Кикония.
През V в. около устието на р.Струма голяма роля играел съюза начело с едоните със столица град Деветте пътя. Те били често нападани от гръцките колонисти, но успели да задържат града си чак до 437 г.пр.н.е. Тогава там бил основан град Амфиполис.
Формите на обединение на траките протичали по 3 начина:
По – многобройното и могъщо племе поглъщало по – слабото – киконите и бриантите.
Сливане между племената, като между тях се запазва известна самостоятелност – беси и сатри, крестони и бисалти.
Племената в съюза съхранявали независимостта си, а техния съюзен орган имал отделни общи функции – съюза начело с ореските.
В основата на тези съюзи лежали общи икономически интереси. При различните племена се появили монети от един теглови стандарт, като определени изображения съответствали на точно определен номинал, независимо кое племе е секло монетата. Например:
човек между два бика – октодрахма – при орески, ихни и едони
кентавър и нимфа – статер – при лети, дионисии, зеели и орески
воин с коне – статер – при ихни, тинтеи и орески
Раннотракийските монети били широко разпространени в Егейските страни и по – нататък.Част от тях били открити чак в Египет, Сирия, Сицилия, Кипър и Южна Италия.Това показва интензивните търговски връзки на южнотракийския племенен съюз.Освен това единния тракийски отпор срещу посегателствата на Атина към крайбрежието на едоните говори също за общи икономически интереси.Освен икономическите причини ,важни били и политическите причини за обединението на траките – през този период в тракийските земи нахлували техните съседи – от остров Тасос до Атина и Персия , които виждали в тези земи източник на бързо обогатяване. Трета причина била единния култ към Дионис за всички тракийски племена и особено тези в Югозападна Тракия. За важната роля на култа към Дионис говори фактът ,че на монетите винаги се изобразяват или сцени от ритуала на тракийските празненства в чест на Дионис,или персонажи,свързани с него.Изнесените данни показват,че племената в Южна Тракия така,както и техните сънародници на север ,в началото на V в.пр.н.е., достигнали до етап на племенни съюзи,подготвящ възникването на южнотракийска държава.
Тракийската царска идеология се свързва с една единственна система на религиозно мислене , условно наречена тракийски орфизъм.Тя се базира на вярата в генезиса и връзката на царската власт с божественото начало, в свръхестествената и героична същност на владетеля и неговото безсмъртие. Когато се появяват първите тракийски монети през втората половина на VI в.пр.н.е.,тази система е вече изградена. Духовния монотеизъм на орфизма се проявява чрез физически политеизъм. Създател на царската идеология е социалната върхушка. Тя влиза в контакт с другите върхушки и приема от тях всичко ново ,което може да укрепи този тип на мислене,като го приспособява чрез критериите на класовата ценностна система ,т.е чрез царската идеология. Нейните аспекти са отразени в монетосеченето , скулптурата и живописта чрез тъй нар. символен език.Орфизма се разпространява чрез 2 езика - за посветени и непосветени , които могат да използват едни и същи знаци, да се
срещат на един и същ предмет,но разчитането им зависи от социалния статус на консуматора – посветен или непосветен. Най – често царската идея се среща върху монетите сечени от края на VI в.пр.н.е. до средата на I в.н.е. Те осъществяват своята пропагандна мисия чрез пътешествия в по – обширен или по – ограничен ареал, достигайки до най- широки слоеве от населението (местно или чуждо),в сравнение с другите паметници. Символният език на монетите е бил избиран така, че да може да изобразява максимум идеи с минимум детайли. В него са вложени най вече актуално – политическите аспекти на царската идеология ,чрез форми ,максимално понятни както за непосветените траки , така и за другите етнически общности.
Първите тракийски монети са сечени от тракомакедонските племена от Пангейската област около устието на Струма – дерони, едони (с цар Гета), бизалти, орески, тинтеи, ихни, зеели, лееи, лети и на владетеля Мозес, както и на някои неустановени племена. Имената на двамата владетели – Гета и Мозес, както и някои исторически сведения говорят за наличието на царска власт при тези племена. По форма на социално и политическо устройство те били така наречената демократична монархия. Монетосеченето при тези племена датира в периода от средата на VI в. пр.н.е. до средата на V в. пр.н.е. Близките иконографски и стилови белези на монетите говорят за хомогенност на цялата група. Според Херодот траките почитали само боговете Арес, Дионисий и Артемида, но отделно от народа царете почитали Хермес повече от всички други богове, като се кълнели в неговото име и докарвали своя произход чак до него. Изображенията на Хермес върху монетите на дероните и бисалтите показва че култът към него е достигнал до Беломорието скоро, и е обхванал само онези представители на тракийското общество които държали търговията – а това били царете. Най-старите тракийски монети са тези на дероните. Върху тях най-често се срещал следният сюжет – двуколка с тежки колелета, теглена от два вола, по нея плуг, на нея има облечен в хитон мъж, който замахва с камшик или пръчка, а над него лети орел с широко разтворени криле които държат някакво животно в ноктите си. Повечето от изследователите смятат, че мъжът в колата е Хермес. Други пък, като Златковская смята, че това е царят отиващ да извърши ритуала на царската оран. Трети, като Иван Венедиков смята, че е изобразен момент от Илиадата – цар Приам отива в лагера на ахейците, за да измоли трупа на сина си Хектор от Ахил, а орела символизира знака даден му от Зевс. Иван Маразов също смята, че е изобразен царя, като орела-символ на върховната му власт е изпратен от Зевс за да избере царя като кацне върху впряга или на колата, като предсказанието е, че новият цар ще се появи пред народа в колесница. Ритуалната оран се извършва от владетеля за да възроди плодородието на земята и този обичай става важна част от царската идеология и се извършва само от царя, за да осигури изобилие на народа. В Тракия орела е възприет като царска инсигнация. В монетите на дероните той държи някакво животно – птица, риба или змия, което е стара източна схема на борбата на доброто и злото. Появата на орел в небето преди битка се възприемало като благоприятно знамение – може би такъв характер на знамение било изображението на орела над царската колесница. От друга страна царската птица побеждаваща силите на злото бил подходящ символ за царската идеология. Това показва връзката между Тракийската и източната царски идеологии.
Голямото тегло на монетите на дероните и огромната им стойност ги изключва като разменно средство и те почти не са участвали в търговията, а тяхната икономическа функция се свежда само до едно пасивно натрупване на капитала. От политическа гледна точка тези монети както и тракийското монетосечене като цяло, са служили за царски регалии, а щом самата монета била знак за властта, то и изображението върху нея трябвало да подкрепя тази философия. Затова този сюжет става символ на царската идеология.
Върху монетите на тракомакедонските племена изобразените богове са винаги в сцена или действие. Хермес е представян не в тракийския си вид, а в два класически варианта – управляващ кола с волове или крачещ до волски впряг. Арес е изобразяван като хоплит . Често срещан мотив е отвличането на менада от сатир, силен или кентавър, войн обуздаващ кон или крачещ до него с две копия в ръка. Този образ не е нито на Хермес, нито на Арес или синкретичен образ между двамата, тъй като техните образи са придружавани от волски впряг, а никога от кон. Въпросният образ изобразява Резос. Резос е нарицателно име на митичен цар – герой. Според древногръцката митология той е цар на едоните, син на Ейоней (Стримон) и една от музите. Участвал е в Троянската война на страната на Приам и там е убит от Диомед и Одисей. Неговите подвизи се възпяват в Родопите. В образа на Резос са концентрирани чертите на многобройни анонимни тракийски герои, обобщени по-късно в римската епоха с името Херос. Името на Резос идва от индоевропейския корен REG-цар. Митичната му характеристика съответства на синтеза за трите идеологически функции свойствени за владетеля. Той трябва да отглежда коне (или да има стада), да е въоръжен (готов за бойни подвизи) и да се занимава с лов (или жертвоприношения като жрец). Защитните способности на героя се проявяват когато той отблъсква чумата от планината, а когато атинските колонисти основават Амфиполис, те пренасят там мощите на героя от Троада за да запазят града си от тракийски нападения. Образа на Резос е изобразен винаги с блестящи доспехи, занимаващ се с лов и е винаги на кон или в колесница. Това подчертава чисто тракийският характер на Резос.
Най-често върху монетите от пангейската област са изобразявани Хермес, Резос и силен (кентавър) с менада. Трите мотива са общи за цялата област и отразяват общи идеи за повечето от племената там. Арес, Дионисий и Артемида са тракийските богове, а Хермес е считан за генеалог на тракийските царе. Резос като син на речния бог Стримон след смъртта си се превръща в богочовек и прорицател на Дионисий в пещера на Пантей.
Хермес е изобразяван като колар или до волски впряг, във функцията си на придружител и пазител на царете и героите. Така е подчертана и свръхестествената и героична същност на царската власт, заедно с идеята за божественият и произход. Арес заема първостепенно място в орфическата религия чак ок. 500 – 480 г. пр. н. е., когато са сечени монетите на дероните с негови изображения. Той заема мястото на царския бог Хермес. Резос илюстрира цялостната концепция за тракийската царска власт с нейните три цикъла – божествен произход, славен път на герой, войн и ловец и статут на безсмъртен полубог.
Пангейските монети използват чисто религиозни и митологични мотиви от орфическата доктрина за да изразят актуално политическите аспекти на царската идеология. Това съответства на ранния стадий от развитието на монетосеченето и се обуславя от архаичния характер на царската власт. Тя се упражнява върху хомогенна етническа общност с еднакви религиозни представи. Царската идеология използва успешно традиционната племенна религиозна доктрина за да внуши политически респект у поданиците си, т.е. за своите ежедневни вътрешнополитически задачи. Прави впечатление и отсъствието на Великата богиня върху пангейските монети. Тя е върховна богиня според орфизма. Пренебрегнат е и пределинския вид на Хермес за сметка на класическия му вид. Като негов заместител е привлечен неорфическият Арес. Всички тези факти издават наличието на цялостен подбор на пангейският орфически политеизъм така, че да се постигне идеологически и пропаганден ефект не само сред траките, но и сред елинския свят. Тази констатация е лесно обяснима с това, че тези монети са намирани чак в Египет и предна Азия по търговските пътища с посредничеството на остров Тасос и египетските колонии. Явно авторите на тези монети са имали ясното съзнание, че чрез тях те могат да изпращат свои актуални послания в подходяща форма и извън своите територии, най-малко до центровете по егейското крайбрежие. Ролята на външните фактори е особено отчетлива в два от сюжетите на монетите. Тези с Арес се датират около персийското нашествие на Балканите, когато военната функция на царската власт е особено актуална, като организатор на съпротива срещу персите или за военно участие в походите им. Така се е появил при дероните Арес – излишният за орфизма бог на войната. Чрез него идейният акцент върху военния аспект на властта е станал пределно понятен за целия етнически конгломерат от участници в тези събития.
Освен при траките, култът към легендарния тракийски цар – герой Резос е засвидетелстван и в редица гръцки колонии около Пангей, Амфиполис, Ейон, Дион, Олинт и др. Обикновенно той е залегнал като необходимо условие за основаване и съхраняване на града. Атиняните смятали, че след като притежават останките на Резос в Амфиполис,това им дава право да владеят и неговата сграна – на едоните.Хероона на Резос в Амфиполис е архелогически документиран. Култа към Резос има и подчертано прагматичен аспект в хода на Атинската колонизация на Пангей и на ожесточената съпротива на местните племена. Той се използва като идеологически аргумент за права над определена територия с безспорен ефект върху пангейската културна среда, която почита същия култ.
Орфическата концепция за царската власт не е чужда и на македонските царе, чрез божественото и героично начало в образа на Херакъл. Според Конон, Орфей е царувал над траки и македони. Като изображение, пангейския Резос е бил разбираем и за царете на Македония. Безспорно доказателство за възприемането му като иконографски модел от Александър I е използването му при сеченето на македонските монети с образа на царе и идейното интегриране на царя с Резос. Образа на Резос се появява върху монетите от Пангей през периода 480 – 465 г.пр.н.е., точно когато започва и македонската експанзия към Струма и Пангей. Не е изключено и някои тракийски племена да са въвели Резос като идеен мотив за традиционното право на контрол над племенната си територия с цел респектиране на външните аспирации към нея. След като Александър I покорява част от тези племена той използва същия мотив за собствените си цели. Владетеля конник се появява за първи път на македонските монети сечени в периода 460 – 451 г.пр.н.е. (тетрадрахми). На тях е изобразен владетеля яздещ кон в спокоен ход, с две копия в ръка, и до коня има куче. Това изображение е развитие на крачещия до коня македонски цар, чиито иконографски модел е Резос. Като конник царя носи двата основни идейни аспекта на митичния Резос – ловец и войн. Първият аспект има доктринално религиозно и абстрактно значение, тъй като царския лов се свързва с ценностните изпитания на владетеля. Втория аспект обаче има реален политически смисъл, тъй като в античността царската власт представлява преди всичко военна организация и мощ. След Александър I, образа на владетеля конник е носител изключително на идеята за военната функция. Царската идеология присъства и чрез изобразяване на отделни царски атрибути. Конят се свързва с Резос – военен авторитет на владетеля. Двойната брадва комбинирана с образа на владетеля символизира връзката на божественото начало с царската власт.
Накрая може да обобщим следното: нумизматичните извори показват, че в края на VI – първата половина на V пр.н.е. тракийската царска власт е използвала някои от основните постулати на орфизма за своите актуални политически идеи. При всички племена от Пангейската област те били изобразявани чрез едни и същи универсални похвати – елински богове и изобразителни схеми, като по този начин е бил постигнат един добре балансиран идеен дуализъм. Използването на гръцката религия в системата на орфическите идеи, говори за доброто й познаване, а от там и за значителната степен на елинизация на пангейската културна среда още в края на VI в.пр.н.е.

SociBook del.icio.us Digg Facebook Google Yahoo Buzz StumbleUpon
Един коментари “Царската идеология в монетосеченето на древна Тракия (Пангейската област)”
  1. Roca казва:

    хмммм не особенно завладяваща статия.Има повече фактология дори от професорски труд , но карай.
    Надявам се да не се получат отново глупави коментари заради снимката, понеже републиканските денари нямат нищо общо с “Царската идеология в монетосеченето на древна Тракия (Пангейската област)”

Вашият коментар:

*
To prove you're a person (not a spam script), type the security word shown in the picture. Click on the picture to hear an audio file of the word.
Click to hear an audio file of the anti-spam word