Златен накит от ХVI-ХIII век преди Христа, вероятно носен от тракийки жрец по време на ритуал към бога на Слънцето, показват в габровския Исторически музей. Находката е номер едно в новата инициатива на Историческия музей за поредица “Експонат на месеца”. Бижуто е изложено в специална, добре защитена и осветена витрина.

Любопитна е историята на откриването на ценната находка. Известният с любовта си към туризма Иван Стоянов, диригент на Габровския камерен оркестър, докато катерил връх Триглав в Стара планина, в района на хижа Тъжа, видял в една пряспа нещо да блещука. Изглеждало като фолио. Всеки втори би го захвърлил, но не и любопитният музикант. Занесъл го на специалисти от музея да го огледат. Това е злато, казали му оттам. Направили консултация и с проф. Иван Маразов.

Въпросният тракийски златен предмет е уникален за България. Аналози са открити в чужбина, предимно в егейския свят. Теглото му е 7,62 грама. Каратите на ценната находка са малко над 23. Бил е добре съхранен в земята в близост до светилище или друг култов обект. Съществуват хипотези за функцията на златния артефакт, че той е бил накит за глава или апликация за дреха.

“Предполагаме, че накитът се е пришивал на дрехата върху гърдите. Вероятно е станало през късната бронзова епоха. Носел го е мъж, най-вероятно тракийски жрец”, обясни археологът Росен Йосифов.

Публикувано на вторник 2 февруари 2010 в 2:12 в категория Археология, България, Новини. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.