Д-р Валерия Фол е старши научен сътрудник в секция „История“ на Института по тракология към Българската академия на науките, доцент в Нов български университет и Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии, където чете курсове по история на българските земи в древността, история на Елада и Източното Средиземноморие, основни понятия на културологията, историческа етнология и др. Анкетни проучвания сред студентите я поставят в списъка на най-одобряваните преподаватели.

Автор е на 5 монографии върху тракийската култура, ранната тракийска обредност, скалните и мегалитните паметници в Тракия, антични реликти във фолклорните култури на Югоизточна Европа, на повече от 130 студии, статии и доклади на международни форуми.

Д-р Фол е научен ръководител на българо-турския летен университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток–Запад“, организиран от Института по тракология и общините Малко Търново и Къркларели, и на международния проект „Скалноизсечените свети места на траките и на останалите палеобалкански и древноанатолийски народи“, финансиран от ЮНЕСКО.

Скалноизсечените мегакомплекси представляват топоси на вяра. Те принадлежат на тракийската, гръцката, пеонската, илирийската, дарданската култура. Приликите и разликите в светилищата и тяхната историческа съдба са извор на сведения за това, как са формирани религиозните вярвания в древните общества. Те обаче не са документирани и затова са слабо известни.

Институтът по тракология се зае да изготви изчерпателен проект за тяхното документиране с модерни технически средства и да ги постави на вниманието на научната общност чрез интернет и други носители, както и да бъде координатор на съвместната разработка с учени от страните, на чиято територия се намират. В края на миналата година резултатите от проекта бяха вече официално представени. Създаден е сайт за скалните светилища в Тракия – www.rock-cut.thracians.org

Поканихме д-р Валерия Фол да разкаже повече за обектите и за очакванията от проекта.

Д-р Фол, в края на миналата година представихте в Евро-българския културен център резултатите от проучванията на едни от най-важните за ранната европейска култура тракийски паметници. Какво ги определя като такива?
В качеството си на научен ръководител направих публичен отчет на извършеното по международния проект „Скалноизсечените свети места на траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи“, финансиран от ЮНЕСКО. Пълната подкрепа и висококомпетентното съдействие на Националната комисия на ЮНЕСКО ни помогнаха не само да реализираме поставените задачи, но и далеч да надхвърлим планираното.

По проекта работиха учени от България, Испания, Турция, Русия и Мексико. Той завърши с международна конференция в Стара Загора, докладите вече се подготвят за отпечатване в специално издание.

Преди представянето на резултатите от проучването в Евро-българския културен център културно-историческият им анализ от гледна точка на тракийската орфическа вяра-обредност бе докладван през октомври 2005 г. на Десетия международен конгрес по тракология в Гърция. Докладите предизвикаха огромен интерес и очертаха нови перспективи за международни инициативи.

Какво определя тракийските скалноизсечени и мегалитни светилища като едни от най-значимите за ранната европейска култура? Краткият отговор е съхранената информация в тях за представата на траките за космоса, за света, за начините за измерване на времето, за реконструкция на обредния и селскостопанския календар в различните региони, които са обитавали. Голяма част от тази информация ще допълни и знанията ни за най-близките им съседи и на първо място за древните гърци.

Този кратък отговор обаче се нуждае от повече разяснения за читателите.
Скалните и мегалитните светилища винаги са възбуждали интереса и въображението на хората. Ненапразно мегалитните градежи в Елада са свързвани от древните с циклопи и гиганти. Западноевропейските мегалитни паметници и малоазийските скалноизсечени светилища отдавна са обект на проучвания и туристически интерес. Тракийските са все още малко известни не само на широката общественост, но и на изследователите на древността. Тази празнина постепенно се преодолява благодарение на научните проекти на Института по тракология, които датират още от 70-те години на миналия век. Успоредно с описването и документирането на паметниците на нашата територия и публикуването им в обемисти томове (превръщащи се в библиографска рядкост още с появата си) бе потърсено мястото им в цялостното функциониране на обществото и естествено се премина към културно-историческия и философския им анализ.

Каква територия обема темата?
За да стане ясно защо говорим за Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия, ще очертая територията, която са обитавали траките във времето, когато най-често се поставя началото на функционирането на свещени територии със скалноизсечени и мегалитни паметници и на орфическата вяра. Траките са един от най-старите индоевропейски народи, чието начално формиране се датира в края на ІV – началото на ІІІ хил. пр. Хр. В средата на ІІ хил. пр. Хр. те са населявали обширната територия между двуречието Днепър – Днестър, южните склонове на Карпатите, двуречието Струма – Вардар, Североегейското крайбрежие с принадлежащите му острови Тасос, Самотраки, Наксос, Лемнос и Северозападна Мала Азия (Троада и Витиния). Културно-историческото наследство на този древен народ, „най-многоброен в света след индийския“, както пише Херодот (V в. пр. Хр.), се открива на територията на България, Турция, Гърция, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Сърбия, Македония. Тракийската култура е общо наследство на страните в Югоизточна Европа и е своеобразен мост между изтока и запада.

През ІІ хил. пр. Хр. на базата на предноазиатски, египетски и критски вярвания възниква учение, различно от олимпийската вяра. Още в древността то е назовано с името на Орфей – митологичния музикант и поет, учител по безсмъртие, „лечител на тялото и душата“. Това устно учение се разпространява от Крит на север в Беотия, Тесалия, Фокида (с Делфи), Източна Македония и Тракия с островите Самотраки, Наксос, Лемнос и Тасос.

Тракия и Елада имат различна историческа съдба след ХІ–Х в. пр. Хр. В градовете държави на Елада орфическото учение се превръща в литературно-философска доктрина с питагорейски корени. В Тракия, за разлика от Елада, обществото запазва устройството си от микенския период. Устната орфическа вяра продължава да се изповядва на две нива – в народната и масова мистериална обредност на обсебеността и на аристократическо равнище в затворени мъжки общества, където водени от Учителя-Посветител в мистериален екстаз вярващите се въздигат към Бога. Именно поради тази причина тя е определена като тракийски орфизъм от проф. Александър Фол, тъй като в Тракия функционира и се развива най-дълго.

Светилищата „Белинташ“ – на 30 км от Асеновград, „Харман кая“ – край с. Чобанка, „Татул“ край едноименното село в Източните Родопи, „Кози камък“ – в Западните Родопи, скалните светилища около Старосел в Средна гора, „Камъкът“ край Малко Търново в Странджа и много други са места за изповядване на орфическата вяра-обредност на двете равнища – езотерическо и масова мистериална обредност. Доказано е, че около скални светилища са възникнали тракийските градове Кабиле, Пулпудева, Виза (в европейска Турция). Много от най-известните светилища в древността като Делфи, Самотраки, Кабирион в Тива в началото са имали същия или подобен на известните ни тракийски скални светилища облик. Полисната религиозност обаче налага в древна Гърция различния начин на архитектурно решение на свещеното пространство и градежите на храмове и други постройки заличават първоначалния вид на свещените територии. В Тракия разпознатите места за проявление на божествените същности в голяма степен продължават да се вписват в природата през всички периоди.

Какъв е проблемният кръг на проучването?
Видно е, че скалните и мегалитните светилища са играели ролята на регионални центрове за свещенодействия. Логичен е въпросът, в кои дни на годината хората са се стичали на святото място, за да изпълнят мистериалните тайнства, първенците да бъдат посветени в пещерите-утроби, младежите да преминат задължителните ценностни изпитания. За да се отговори на тези, а и на много други въпроси, отнасящи се до вярата и обредността, трябва да знаем как траките са измервали времето. Представете си, че нямате никакво средство за измерване на времето, а трябва да знаете не само колко е часът, но и кой ден е, кога започва пролетта или зимата, кога трябва да се сее или жъне, кога да се заплодят животните и не на последно място – в кои дни са религиозните празници, т.е. – трябва да се измерва времето, да се следва стопански и религиозен календар. Най-често двата календара са преплетени. Ние ги отделяме за улеснение при проучването им.

Всички древни народи са имали календар (лунен, слънчев или смесен) и способи за измерване на времето. За тези от тях, които са литературни общества, се знае повече. Тракийската култура е нелитературна, знанието се е предавало и пазело от поколение на поколение от посветени. В древността освен слънцето и луната са наблюдавани полярната звезда, някои от най-ярките съзвездия. Необходимо е да потърсим отговори на немалко въпроси, а именно да се идентифицират обекти, които показват интерес към небето, небесните обекти и явления и към тяхното циклично появяване – да се определят функционалните съоръжения за наблюдение на светилата. Най-често такава роля играят скалноизсечени паметници и мегалити, но както се оказа от проучванията по проекта и някои от подмогилните храмове в Долината на тракийските царе, са имали точна насоченост спрямо слънцето в определени дни от слънчевия календар.

Задаваме си и въпроса за пазителите на знанието, тъй като тези светилища – древни обсерватории, са функционирали хилядолетия.

Друг проблемен кръг е културната памет. Повечето от светилищата продължават да са обект на вяра въпреки смяната на население и религии. Проучванията на етноастрономията и трансформациите във вярата-обредност ще спомогнат за изясняването на културната памет в Югоизточна Европа.
Защо подобни светилища, описани в старогръцките и латинските извори и философски трактати и смятани за философско-религиозни спекулативни конструкции, се откриват именно на територията на древна Тракия?
В Елада и на много места в Северозападна Мала Азия светилищата са претърпели големи архитектурни промени през вековете, а устната орфическа вяра е била философско-религиозно осмислена и дори литературизирана. Например за вярата в пещерата като утроба на Великата майка – земя, като абстракция на Космоса, като място, в което има вход към отвъдния свят и към света на боговете, за която са запазени сведения в епоса, литературата и философските съчинения, намираме конкретни обекти в Тракия. Такива пещери са Тангардък кая край с. Ненково, седемте запазени скалноизсечени пещери-утроби в Източните Родопи.

В едни от дните на слънцестоенетата или равноденствията светлината влиза в пещерата-утроба и – според орфическата вяра – от сливането на слънчевия лъч с пещерния мрак (символизиращ Великата богиня майка) се ражда светът.

Екипът, реализирал проекта „Скалноизсечените свети места на траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи“ формулира хипотезата за хронологията на архитектурно осмисленото пространство на това вярване. Най-вероятно траките отначало са избирали пещери или цепнатини, които отговарят на виждането им за космическото начало с женски знак, по-късно са започнали да дълбаят пещери-утроби и цели светилищни комплекси в скалите. Стабилизирането на държавността в Тракия довежда и до строителство в свещените територии. Появяват се подмогилните храмове. Чрез оформянето на свещени територии като Долината на тракийските царе се наблюдава отношението на траките към Природата и Космоса. Траките вписват храмовете в природните дадености. Те изграждат пещерните утроби под могили, които са от своя страна стереометричен модел на Космоса. Архитектурната абстракция не нарушава ландшафта. Именно там са извършват и последните обреди по обезсмъртяването на царете орфици. Траките са вярвали в безсмъртието на интелектуалната енергия. Тези градежи приличат на микенските, защото в Тракия продължава да функционира вярата и царската идеология от микенския период. В тези подмогилни толоси са извършвани не просто погребални и поминални обреди, а и посвещаване в знание за света, за тайнствата на безсмъртието.

Кои са местата на територията на България, обект на вашите интереси?
В момента интересите ми са насочени към района на Средна гора, подбалканските полета, Централна Стара планина и Странджа, особено в турската й част, която не е изследвана от гледна точка на скалните светилища. Досега в Турска Странджа са документирани долмени и кромлехи.

Какво представляват проектите, по които работите?
В личен план – завършвам монографията „Скални топоси на вярата в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността”. И тъй като всяка научна разработка трябва да има и практическо приложение, направих всичко възможно да събера екип за международните проекти „Тракийският Космос. Свещеното пространство на царете“ и вече реализирания проект, за който говорим.

Заедно с колеги от Института по тракология, Траколожката експедиция за могилни проучвания, ръководена от д-р Георги Китов, Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора, Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия – БАН, и колеги от чужбина разработихме проекта „Тракийският Космос. Свещеното пространство на царете“, който е представен в ЮНЕСКО. Целта ни е да довършим започнатото по проекта „Скалноизсечените свети места на траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи“. Долината на тракийските царе е обрамчена от скални светилища. Над нея, в източния й край (при гр. Бузовград) се извисява най-големият мегалитен паметник на Балканския полуостров. Мегалитът и заобикалящият го терен, осеян с артефакти и градежи, не е проучен археологически, но предварителните изследвания показват, че той е използван за измерване на времето чрез наблюдения на слънцето. По проекта бяха направени археоастрономически изследвания на мегалита и на някои от подмогилните храмове в Долината на тракийските царе.

Една от нерешените загадки в Долината на тракийските царе е едновременното функциониране на някои от подмогилните храмове и мистериални зали. След извършените археоастрономически измервания стана ясно, че те имат точни ориентации към изгрева на слънцето по време на едно от слънцестоенетата или равноденствията. Хипотезата, че са използвани в точно определени дни, следвайки обреден календар, свързан със слънчевия, започва да се потвърждава. Налице е възможност за реконструиране на обредния календар на най-могъщата тракийска държава – Одриската, чиито царе са изповядвали орфическата вяра в безсмъртието. Именно чрез точните науки става ясно, че доктриналната орфическа идея за създаването на Космоса и света от сливането на слънчевото и земното начало са архитектурно осмислени и календарно фиксирани. Това личи от досегашните предварителни изследвания на някои от най-атрактивните подмогилни постройки. Тяхната археологическа датировка съвпада с тази на археоастрономическите измервания (V в. пр. Хр.).

Тези обекти трябва да бъдат максимално социализирани и дори чрез атрактивни спектакли, изпълнявани от театъра в Казанлък и самодейните ученически състави към читалището, обществеността в района да бъде максимално приобщена към опазването и популяризирането на културното наследство. С г-жа Красимира Филипова и театъра и самодейните състави вече реализирахме два спектакъла – „Мистерии в долината“ и „Почитане на свещения покровител“, които се играят на открито край Казанлъшката гробница и подмогилния храм в могилата Голямата косматка.

Целта е да се разработят 4 културни маршрута – „Най-древните обсерватории в Югоизточна Европа“, Via Tonzos (на територията на България и Турция), Via Hebros (на територията на България, Турция и Гърция), Между Града на Мидас и Долината на тракийските царе (от древна Фригия, днешна малоазийска Турция до Централна Южна България).

В момента търсим възможност с д-р Алексей Стоев и Чавдар Стойчев да намерим средства за публикуване на пълните резултати от свършеното в различните направления. Натрупаният материал е огромен и ако по достоен начин не бъде въведен в научно и научнопопулярно обращение, той ще остане достояние на малцина.

Институтът по тракология е един от най-малочислените в БАН, а е известно, че е едно от научните звена с най-голяма продукция. Как постигате това?
Институтът по тракология, който бе водещ в този проект, е създаден преди 33 години като научно звено на БАН, което е и програмно-координационен център за интердисциплинарни изследвания на древнотракийската история и култура. Поради тази причина е с минимален щатен състав, но винаги работи по значими проекти, привличайки учени от различни академични институти и университети от България и чужбина. Само чрез работа по проекти и търсене на спонсори можем да публикуваме научните достижения.

Към института е и Секретариатът на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания, в който влизат 45 учени от 16 страни. По инициатива на Международния съвет се свикват международните конгреси по тракология. Следващият конгрес ще бъде в Турция през октомври 2008г.
Траколожките изследвания в съседните ни страни се развиват много динамично. Нашите колеги са добре финансирани както за изследвания, така и за публикуване на изследванията и представянето им в световната мрежа. Тракийската култура е общото културно-историческо наследство на страните в Югоизточна Европа. Разработването на тракийската проблематика в Гърция и Турция например е не само целенасочена научна, но и държавна политика с оглед на приобщаването ни към Европейския съюз. Търси се общото и обединяващото, което да ни стимулира да живеем заедно.

http://www.diplomatic-bg.com

Публикувано на четвъртък 4 февруари 2010 в 6:00 в категория България, Други интересни. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.