Около забележителния средновековен град Димотика в днешна Беломорска Тракия често са се водили драматични войни между България и Византия. На 20 км югоизточно се извисява красив древен замък от ХIV в. Той се намира насред малкото селце Питион, взело старинното му име. Ходил съм много пъти до крепостта, но едва през октомври 2009 г. успявам най-сетне да вляза вътре.
За мен това е изключително преживяване. “Питион” е един от малкото съхранени византийски феодални замъци. Чак до ХIV в. в балканските православни държави е в сила системата на пълната императорска собственост, която не предполага феодални отношения от западен тип. Крепостите са държавни и в тях няма замъци, предназначени основно за живот и отбрана на благородника. Ситуацията започва да се променя след Четвъртия кръстоносен поход в началото на ХIII в., когато за известно време Византия е ликвидирана и на нейно място се появява Латинската империя. През ХIV в. феодалните отношения навлизат бурно на Балканите, но османското нашествие не им позволява да се развият докрай.
А “Питион” е един истински замък. Някога е бил обграден с втора стена. Жилищната част на господаря е бранена от втори зид, затварящ неголям двор и подсилен с няколко кули. Една от тях пази портата и е свързана с донжона. С това френско понятие се обозначава масивната кула в западните замъци, която е снабдена с всичко необходимо за живот и отбрана.
Донжонът на “Питион” е висок няколко десетки метра. Приземието е предназначено за хранителни складове, както и за съхраняване в огромни зидани цистерни на скъпоценната при обсада вода. Изкачвам се бавно по стръмното и тясно стълбище, минавайки етаж след етаж. В едни от помещенията са се съхранявали боеприпасите, докато други са били обитавани от прислугата. Почти оставам без дъх, когато достигам до същинския жилищен дял за аристократите. Той е съставен от няколко просторни помещения със слепи тухлени куполи над тях. В дебелите стени са оформени камини за отопление. Светлината прониква през широки прозорци откъм вътрешния двор и през тесни бойници за стрелба с лъкове.
Заставам пред един от вътрешните прозорци и се вглеждам в далечината. Мисля си за хората, живели тук преди цели осем века. Само на 2-3 километра Марица прави широк завой, обрасъл гъсто с тополи. Днес там минава строго охраняваната граница между Гърция и Турция. А някога якият замък и плодородните полета наоколо са били родова собственост на византийския благородник Йоан Кантакузин.
Нашата история може да започне от 1320 г., когато император в Константинопол бил старият Андроник II Палеолог. Синът му Михаил IХ боледувал тежко и за наследник на трона бил определен внукът Андроник Младши. Той бил буен и безотговорен красавец, който всяка вечер гуляел. Веднъж приятелите му по погрешка убили брата на престолонаследника, Мануил, мислейки го за ухажор на неговата любовница. Болният баща не издържал и починал, а старият император лишил от престола своя разюздан внук.
Андроник Младши не се примирил с това и се опълчил срещу дядо си. Така нелепо избухнала Първата гражданска война във Византия през ХIV в. Един от най-дейните поддръжници на претендента бил Йоан Кантакузин. През 1322 г. той му оказал значителна финансова помощ и с нея Андроник Младши удържал първата си победа. Но това било нищо за несметно богатия род на Кантакузините. Според документите само загубите им по време на цялата междуособица възлизали на 25 000 коня, 50 000 овце и 70 000 свине. Печалбите им от войната обаче били много повече.
Тя преминала през много перипетии, но на 24 май 1328 г. претендентът влязъл в Константинопол и бил коронясан за император като Андроник III (1328-1341). Фактическото управление на държавата се оказало в ръцете на великия доместик Йоан Кантакузин. Но неговите претенции тепърва щели да се проявят. Съдбоносният час настъпил със смъртта на Андроник III. Първоначално Йоан Кантакузин станал регент на малолетния му син Йоан V Палеолог, но това настроило срещу него майка му Анна Савойска. Сблъсъкът между тях не закъснял и Византия попаднала във водовъртежа на Втората гражданска война. Скоро именията на Кантакузин в Константинопол били конфискувани. Той бил принуден да се оттегли в Димотика, където на 26 октомври 1341 г. бил провъзгласен за император. На първо време той формално признавал легитимността на невръстния василевс, но претекст за войната бил неговото лошо обкръжение. Междуособицата бързо обхванала цяла Тракия и Родопския район. Намесили се съседите на империята - България и Сърбия. За да може да поддържа боеспособна армия, Йоан Кантакузин все по-често наемал срещу противниците си турски отряди. Така османците, завладели вече почти цяла Мала Азия, стъпили и на Стария континент.
На 3 февруари 1347 г. узурпаторът влязъл в столицата Константинопол и на 13 май официално бил коронясан от патриарха в катедралата “Св. София” като император Йоан VI Кантакузин. Той не прибегнал към репресии, а сключил договор със своите противници. Според него щял да упражнява изцяло властта в продължение на 10 години, след което малолетният наследник Йоан V Палеолог ставал негов равноправен съимператор.
Победата му обаче била пирова. Двете граждански войни изтощили напълно Византия и изпразнили хазната. Империята била раздирана от граждански вълнения и религиозни препирни. Чужди нашественици откъсвали парче след парче от нейната и без това силно намаляла територия.
Развръзката дошла през 1354 г. Още през 1352 г. навършилият 20 години Йоан V заминал за Солун и подкрепян финансово от чуждите врагове на Кантакузин, започнал нова война. През ноември 1354 г. в Константинопол избухнало въстание и гражданите отворили портите на Йоан V Палеолог. Привържениците на Кантакузин били прогонени, а самият той бил принуден да се отрече от престола и да се подстриже за монах. Бурният му живот завършил в Пелопонес на 15 юни 1383 г.
Междуособиците във Византия отворили широко пътя на турските пълчища. През 1354 г. османците завладели трайно голямата крепост Галиполи в европейската част на империята. С това започнала тяхната инвазия във вътрешността на Стария континент, която продължила цели столетия и променила напълно историята му.

Почват разкопки на близнак на “Питион”

На 48 км източно от Свиленград в околностите на с. Маточина се намира уникална средновековна крепост. Това е една от най-добре запазените твърдини от ХIV в. на територията на България. По своя план и облик тя прилича изключително на замъка “Питион”.
Отново се вижда основната жилищна кула - донжон, както и стражевата кула, охраняваща портата. Във вътрешността на жилищната част личат няколко етажа, а на един от тях се е съхранил и малък параклис. Върху фасадата на донжона се разчита красив монограм на гръцки език с името Михаил. В момента се подготвят археологически разкопки, които ще ни разкрият историята и на този тайнствен замък.

http://paper.standartnews.com

Публикувано на неделя 7 февруари 2010 в 6:00 в категория България, Други интересни. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.