В края на IV в. пр.н. е. границите на малките гръцки градове-държави - полиси се усещала все по-остро. Класическият гръцки свят, разкъсван от вътрешни войни, практически бил изчерпал себе си. Настъпила нова епоха: премахвали се граници, обединявали се народи и кулутури на цяла ойкумена (известен обитаем свят). Това било следствие от великите завоевателни походи на изтъкнатия гръцки пълководец — македонския цар Александър. Умрял съвсем млад (само на двадесет и осем години), Александър Македонски със своята армия покорил много от древните народи, достигнал до Индия и създал огромна империя.
Имало общи черти в изкуството на отделните области през IV – I в. пр.н. е. То било въплъщение на новата идея за величие, за свят, обединен на грамадно пространство от елинската култура. Осъществявали се фантастични проекти: планини се превръщали в градове, създавали се исполини като медния Родоски Колос (бога на слънцето Хелиос) на остров Родос.
Стремежът да се излезе от рамките на човеческото и да се достигне света на боговете — е една от характерните черти на искусството от тази епоха. Александър Македонски наричал себе си Нов Херакъл и Нов Дионис, култа към обожествени управници и техните жени бил традиционно популярен на Изток и в Египет.
Повсеместно се строили и разцъвтявали градове, които вече не следвали живописния принцип за оформяне на старите акрополи. Новите градове се отличавали с планировка: те имали прави и широки улици; площадите били украсявани с храмове, библиотеки, обществени здания. Един от най-красивите градове от това време бил Пергам в Мала Азия (сега Бергама в Турция). Главната светиня на града — храмът на богинята на мъдростта Атина имал внушителен вид. Други постройки прекрасно се съчетавали с издатините на почти голата скала и били част от гледката, откриваща се пред погледа на мореплавателите. Световна известност на Пергам му донесъл прочутият Алтар на Зевс (II в. пр.н. е.). Терасата на олтара се намирала почти на двадесет и пет метра по-ниско от останалите здания и се виждала от всички страни. От там се откривала прекрасена гледка към долния град с храма на бога лечител Асклепий, светилището на богинята Деметра и други съоръжения. За първи път Алтарът бил изнесен извън пределите на храмовете и превърнат в самостоятелно архитектурно съоръжение. Към входа водела широка стълба, отвътре олтара бил украсен с релефи на тема мита за Телеф — сина на Херакъл, който бил почитан от царете на Пергам като техен родоначалник. Извън оградатаАлтара бил опасан от грандиозен фриз, изобразяващ митологичната битка на олимпийските богове с техните съперници-гигантите за върховна власт. Фриз с могъщи релефни фигури, тела с мощни форми, опасва всички стени на оградата и се продължава покрай стъпалата, по които вървяли участниците в ритуала. Тъжните погледи на победените, прониваща мъка — всичко е показано съвсем реално. Ранекласическото изкуство преди Фидий също обичало драматичните теми, но там конфликтите не достигали до жесток край. Боговете, като Атина на Мирон, само предупреждавали провинившите се за последствията от тяхното непослушание. А в епохата на елинизма, те физически се справят с врага. Цялата им огромна телесна енергия, великолепно предадена от ваятелите, е насочена към действието на възмездието. Марсий встъпил в музикално състезание с Аполон и претърпял поражение. Него го обесили на дърво, и палача-скиф с отвратителна външност точи ножа си, за да одере, след обесването му, кожата му.
Известната скулптурна група “Лаокоон” била създадена от тримата гръцки скулптори - Агесандър, Полидор и Атенодор още пред I в. до н. е. (или, възможно, даже в римско време, тъй като я намерили при император Тит). Групата “Лаокоон” най-добре изглежда в анфас (отпред). Направена е виртуозно. Анатомията на човека е предадена с невиждана по-рано достоверност, достигаща почти до натурализъм. Наистина, фигурите на синовете не са много убедителни — гърците винаги са ценили красотата само на зрели хора; децата ги изобразявали като умалени възрастни.
Друг шедьовър на елинистичното изкуства е скулптурата на бога на победата — “Нике - Самотракската победа”, създадена пред II в. до н. е. Слизането на божества в света на хората е било представяно и по-рано в изкуството . Но “Нике” от остров Самотраки превъзхожда всички по-ранни творения. Богинята на победата била представена върху постамент във формата на кърма на кораб. Прекрасното и мощно тяло е обгърнато от мокри дрехи. Могъщите крила на Нике трептят на гърба и, всяко перо от тях е показано отделно. Образът е на границата на “натуралното”, но в същото време остава величествено и поетично.
Въплъщаващата се в изкуството идея за грандиозността на света и протичащите в него катаклизми — е само едната страна на елинизма. Другата страна била самовглъбяването, потапяне в личния духовен свят. Появили се камерни образи, чието главно съдържание бил духовния живот. Един от най-добрите паметници от този род е знаменитато “Венера Милоска”. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (лат. Venus — “Венера”), намерена на остров Мелос (сега — Милос). Нейният творец е гръцкият скулптор Агезандър. Богинята е изобразена полуоблечена, така че олеклото, закриващо краката и долната част на торса, се явява и като постамент на откритите ръце, които били показани в движение. Възможно, в една от тях Венера да е държала ябълка. В епохата на елинизма тя, несъмнено, била една от любимите сред богините. Нея я представяли ту кокетлива, ту замислена, ту палава. Венера от остров Мелос е строга и сдържана. Тя има проста прическа , лицето и фигурата са представени доста обобщено. Вероятно, тя е стояла на висок постамент и е гледала зрителя отгоре надолу. Погледът на Венера внушава покой.
Свидетелство за интереса към духовния свят на човека са портретните статуи, коита се появили в IV в. пр.н. е. Сега, след като вече не били така сковани от класическата традиция, те станали по-изразителни. Особено се открояват портретните глави на елинистичните управници, често показани в необичайни ситуации и в някои случаи отличаващи се с изключителен психологизъм. Към тях може да се причисли портрета на Евтидем Бактрийски. Отсъствието на идеализирани черти, както и дълбочината на образа — е новото при портретите. Портретите на философите бележат отдръпването от класическата система, привързана към героически идеали, когато било прието да се изобразяват само “прекрасни и доблестни” граждани.
Света старее, старее и културата, чувства се, че епохата на елинизма е “осента” на целия древногръцки свят. Тогава изобразявали ту некрасивата натура — сбръчкани стари рибари или пияни старици, — ту изпадали в сладникавост, показвайки жени със сладостно-мъчителен, пълен с нега израз на очите и пухкави устни. А понякога смесвали жанрове, включвайки в играта на фантазията прекрасни разголени богини и стари рогати сатири. В Атинския музей се съхранява любопитна скулптурна група “Афродита и Пан” (около 100 г.пр.н. е.). Богът Пан с кози крака, син на Хермес, се опитва да ухажва прекрасната богиня. Палавият Ерот, богът на любовта, представен в полет, го хваща за рогата, предупреждавайки го, че е изгубил мярка. Но Афродита и сама се пази от уродливия поклонник, замахвайки със сандал срещу него. Такива произведения вече стоят на границата на жанровото изкуство —на сюжетните композиции, чиито теми са на базата на впечатления от всекидневието. Гражданските, философските и религиозни проблеми вече отдавна престанали да вълнуват мнозинството. Отдалечаващите се от полисния живот хора имали кредо — живей незабележимо. Постепенно древността (III – I вв. пр.н. е.) се втъкала в нова среда. Победена от Рим ойкумена навлизала в нов, последен етап от своето античного развитие — в рамките на древноримската култура.
Новини (RSS)
