Румен и Росен не са иманяри, а самоуки археолози, с които доцентите говорят като с колеги. Двамата близнаци са събрали над 350 предмета от всички исторически епохи.

Когато Бог е ръсил талантите над България, сигурно си е дал сметка, че с толкова певци и художници ще ни прочуе по света, та решава да посее и малко дарба за историческа памет. И взел, че изсипал семето над село Искра, Първомайско - в семейството на Тамара и Христо Иванови, или Хювкюш и Ибрям, ако предпочитате. За да е сигурна работата, застрахова се с двойна бройка и така природните таланти в областта на историята и археологията се появяват дублирани - Шефкет и Али, или както се наричат от много години - Румен и Росен Иванови. Първо им праща един млад даскал по история, чиято роля в науката май е на път да се изчерпи с факта, че е показал първите разкопки на мургавите шестокласници. За съжаление поради причини, които нямат нужда от обяснение, той вече заработва в един автосалон в Пловдив. После Бог или съдбата им праща една учителка - Тодева, която има търпението да ги изслушва и да им обяснява, както и да се пали наравно с тях за всяко късче палеолитна керамика. И в този момент, на 18-ата година от експеримента, идва доц. Иван Джамбов, ръководител на катедра “История ” към Пловдивския университет, който “ги хваща за ушите” и ги насочва пак към образованието, макар и да казва за тях: “Имам ги за колеги”.

Румен и Росен Иванови са два самородни таланта на българската археология, колоритно явление дори за критериите на такава пълна с ексцентрици наука. Близнаците са странна двойка. Румен е “шефът”, той е по-голям от Росен с 15 минути и е говорител на екипа. Приема всички въпроси към двамата и отговаря от първо лице единствено число. На всеки 15 минути по време на разговора вметва: “Това се отнася и за двамата.” Той е сериозен и делови. Гледа на заниманието си съвсем професионално и това се отразява и на останалото.

Като го питаш откога датира интересът им към историята, той отговаря - от 20 май 1997 година. Тогава Руси Баташки решил да проведе урок на открито и попаднал на някакви грънци. Общи приказки изобщо нямало. Всичко било с дати, факти и имена. Истински професор. Областта му е праисторическата епоха, палеолитът. От Баташки започнало всичко.

Росен е с 2-3 см по-висок и категорично по-усмихнат от брат си. Няма как да се разбере, защото мълчи през цялото време, но очевидно е по-съзерцателен и романтичен тип. Той си пада по античността и средновековието.

Румен е специалистът по датирането на предметите, а Росен отговаря за съхраняването и номерирането.

Родени са в място, където от хилядолетия са живели хора. И са оставяли следите си.

Навремето в читалището на село Искра имало богата музейна сбирка, посещавана и от чужденци. Преди 3-4 години я обрали. Сега са останали един зъб от динозавър от 25 млн. години и една пушка кремъклийка. Далеч по-богата е сбирката на близнаците - 350 предмета. Те датират от всички възможни епохи, оставили следите си в местността Хисаря край село Искра. Първоначално идеята на момчетата просто била да възстановят загубеното. До този момент вече са го надхвърлили многократно.

Срещата на близнаците с доц. Иван Джамбов е белязана с много последствия. Преди две години те завършили 8 клас и понеже семейството е бедно и необразовано, а и гимназия наблизо няма, спрели да учат. Две години проучвали района, докато през лятото за тях чува ръководителят на катедра “История” към Пловдивския университет.

Ето какво разказва той: “Наистина бяхме изненадани от начина, по който те са съхранили паметниците на културата. Искам да подчертая, че Румен и Росен не са иманяри - те просто събират това, което иманярите оставят след себе си - събират всичко, дори най-малките дрънкулки, които са останали - парченца от керамика, различни метални предмети, всичко. И което е по-важно, те са ги класифицирали, подредили в хронологичен ред, даже са се опитали да ги датират, и то бих казал доста професионално. Всеки паметник, всяка находка има свой инвентарен номер, направили са скици на всеки предмет с рисунка, размери - така, както се прави в чистата музейна изследователска работа. Знаят наизуст не само къде, а и кога е намерен всеки предмет, а те вече са над 350. Стигнали са дотам, че не само могат да определят една находка от палеолита, но и да кажат от кой период на палеолита датира.

Със студентите от историко-археологическия клуб проучваме района от години - основната ни цел е топографията на различните епохи. Румен и Росен ни дават възможност за изключително богатата информация как точно са живели там хората.

Аз ги имам за колеги. Така и разговарям с тях”, заключава доцентът.

След като видял, че работата става сериозна, баща им, строителен работник, им вдигнал специална пристройка в двора на къщата и направил стъклени шкафове и плотове. Изградил на практика един частен археологически музей който те напълнили. В момента всичко е прибрано на сигурно място, защото от септември тази година Румен и Росен продължават образованието си в Пловдив, подпомогнати от доц. Джамбов.

За своето образование Румен споделя: “Още от втория час по история ни освободиха. Не ни изпитват. Ние присъстваме, даже искаме да обясняваме, но учителят каза, че няма смисъл да ни изпитва, защото знаем повече от него. Учителката по руски пък ни вика в нейни часове да обясняваме на другите класове какво точно сме направили. Съучениците ни ли? Много са глупави. Интересуват ги само дискотеките. Те не знаят какво е това археология. Момичетата ни се смеят. Те и на село ни се смееха - отначало всички, а после все по-малко. Лека-полека взеха да идват да видят музея.”

Музеят на момчетата в момента е разтурен, защото ги е страх от иманярите. В селото били десетина, идвали и от другите села да ги питат къде да копаят, за да намерят нещо ценно. Румен отговарял: “Не знам.” Според него в Хасаря трябва да има богата гробница, защото в другите райони има. Само че от общо 17 могили иманярите не са обрали само 3.

Румен е свидетел как неразбирането води до унищожаване на старините. Пред него един иманяр изхвърлил 100 монети в язовира, защото били “вампирясали”. Те търсят злато и ценни антики, които ще продадат. Румен и Росен събират останките и възстановяват цяла епоха.

Най-ценният предмет в сбирката им е оброчна плоча от времето на Херос. Тя и още стотина образци бяха показани в края на ноември в традиционната изложба на археолозите от Пловдивския университет. Може съучениците им да не разбират с какво точно се занимават Румен и Росен, но студентите наистина им се възхищават.

Румен: “Търсим само в местността Хасаря. Имаме си твърдо правило - само в нашето село. Сутрин, като излезем на чардака, цялата местност е пред очите ни. Веднага се вижда къде са копали иманярите през нощта. Вземаме си торбичките и отиваме там. Мечтая да си купя бинокъл, за да виждам по-лесно.”

Първата книга, която са прочели още на 12 години, е руската Всемирная история. Намерили я в местното читалище. После другият радетел на археологията в селото - учителката Тодева, им давала още книги. Накупили си специализирана литература от музея в Хасково. В момента четат “Митология на златото” от професора траколог Иван Маразов, бивш кандидат за президент на републиката.

Най-голямото им богатство е многотомната История на България. Произходът на момчетата може да се окаже техен голям плюс смята доц. Джамбов. Според тях родителите им имат турски корен - както се полага, те се позовават не на приказки и легенди, а на снимки, документи и предмети, останали в семейството. Знаят турски език. Ако специализират старотурски, биха станали редки специалисти в археологическите среди. Дали ще станат студенти по история? Това изобщо не се обсъжда.

Не им е лесно, беднотията ги притиска отвсякъде. Карат с по 5 лева на седмица, слабички са, очевидно не си дояждат. Пък и с техните интереси най-вероятно предпочитат да гладуват, но да си купят някоя книга. На фона на връстниците си Румен и Росен са просто две странни птици. В свободното си от учене време се разхождат из старините на Пловдив - останките от форума в центъра са любимото им място.

Не се ли страхува доцент Джамбов, че истинските иманяри, които имат и пари, и техника, могат да примамят момчетата, защото са готови кадри? Страхува се, разбира се, но не вярва, че ще успеят. “Близнаците са от хората, които съхраняват. Това или го имаш, или го нямаш.”

“Мечтаете ли да се прочуете като откривателя на Троя Шлиман?”

Дори сериозният Румен си позволява усмивка. “Разбира се.”

В селото вече не им викат другояче освен Професорите.

http://www.temanews.com

Публикувано на сряда 10 март 2010 в 15:23 в категория Археология, България, Други интересни. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.