“Археология на късноантичните съкровища южно от Долен Дунав”
Тази част поставя началото на анализа на материала от територията на Тракия и Дакия с класификация на сборните находки от накити и предмети на лукса според различни признаци и информацията, която те предоставят като съвкупност и единица. Те илюстрират материалното състояние на провинциалното население. Благодарение на Едикта на император Диоклециан може приблизително да се изчисли цената на един предмет или стойността на цяло съкровище, не само като съдържание на благороден метал, но и като цена на положения труд върху изработката и украсата на дадено украшение. За по-късния период такива сведения липсват и данните, които дават единствено стойността на метала представят само приблизителна цена на предметите от една сбирка. На второ място, количеството концентрирани на едно място скъпоценности може да даде частичен отговор на въпроса за местните ателиета и импорт. Разгледаните находки показват един хомогенен характер по отношение качеството на изработка на съдържащите се в тях предмети. Съкровищата от Червен бряг, Свирково, Садовец, Шаркамен, Рациария и Кандидиана демонстрират със сигурност местен произход или производство в намиращия се в съседната провинция Панония, Сирмиум. Внос за по-голямата част от накитите на варненското съкровище може да се предположи на база тяхната висока техника на изпълнение и аналозите им сред сходни предмети от Сирия и Египет. Оттук се документират по-ясно търговските връзки и предвижването на население. Концентрацията на съкровища в граничните провинции показва от една страна политическата несигурност, характерна особено за последните десетилетия на 6 и началото на 7 в., но и високата цена, която те имат като произведения от благороден метал, продукт на художествената мисъл или фамилна ценност. И не на последно място изучаването на съкровищата спомага за изваждането на техните собственици от дълбока анонимност.
“Украшения за глава”
Накитите, украсяващи главата и шията – диадеми, апликации, обеци, огърлици и торкви съставят значителна група, чийто анализ показва, че в сравнение с предишния период налице са известни промени. На първо място това е появата на повече бижута, украсяващи дамската прическа. Известните екземпляри намират най-близки и точни по време аналогии в източните провинции и тяхната поява трябва да се свърже с едно нараснало внимание към високата прическа, характерна през периода на 1 – 3 в. предимно за тези територии. Не е изключено и директното пренасяне на тези източни елементи чрез преселването на малоазийско население, което е особено интензивно в градовете на Западното Черноморие.
Широка приемственост между римското провинциално ювелирство и късната античност съществува при обеците, като повечето от установените форминамират свои преки аналози сред по-ранни паметници. Върху тях, като прототипове се развиват нови, а еволюцията се изразява в обогатяването на накитите с повече елементи на украсата. Установяват се иновации, дължащи се на нарасналото значение на източните провинции. Същото важи и за някои влияния от северночерноморския район, чиято роля в развитието на бижутерията на късната античност също е значително висока. Не на последно място сред обеците от 4 – 7 в. възникват нови форми, които нямат преки ранни аналози. Това е голямата група на обеците с полиедрично мънисто, създадени в ателиета, носещи стари традиции, но представляващи ново явление от 4 в. По-късното им развитие се улавя предимно във варварски комплекси, като изработката им също подсказва произход в такива центрове, но отразява и по-нови, определящи за късната античност вкусове. Наред с тях съществуват и стари, изцяло наследени от по-ранната епоха форми, които изчезват с втората половина на 4 в.
По подобен начин върви развитието и при огърлиците, като сред известните от Тракия и Дакия екземпляри се наблюдава едно почти пълно сходство със стари елинистически или възникнали в Императорската епоха форми. На тяхна база късноантичните огърлици развиват нови, характерни за периода отделни елементи, като цялостно запазват старата си консервативна форма. В особено висока степен това важи и за торквите.
В сравнение с периода 1 – 3 в. наборът украшения за глава се отличава с по-голяма масивност и разнообразие от форми – особеност, характерна за епохата на елинизма. Ново явление са типично варварски украшения, които присъстват южно от Долен Дунав в своята характерна, засвидетелствана в комплексите, северно от реката форми. По-голям е процентът на имитациите на оригинални ювелирни техники и на накитите, изработени от по-евтини материали – бронз и стъкло или стъклена паста при инкрустациите. В нова насока се развива и очертаващата се от края на 2 - 3 в. тенденция към увеличаване на полихромната украса, като накитите от Тракия и Дакия следват в общи линии, характерното за източните и средиземноморски провинции развитие на това течение.
Комплексът на украшенията за глава в общи линии е хомогенен по своя характер. Сами по себе си обаче, те трудно намират точна дата и в повечето случаи се нуждаят от допълнителни хронологични индикатори, които по-ясно представят хода на тяхното развитие във времето.

Публикувано на сряда 10 март 2010 в 6:05 в категория Археология, България, Други интересни. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.