Октавиан Август, създателят на Римската империя, е една от бележитите фигури в историята. Той слага край на гражданските войни, разкъсващи Римската република през първия век пр. Хр., и реорганизира управлението по такъв начин, че в продължение на две столетия в империята царят вътрешен мир и благоденствие.

Роден в 63 г. пр. Хр., Гай Октавий (известен повече като Октавиан) получава титлата „Август“, когато става на трийсет и пет години. Той е внук на Юлий Цезар, който е видна политическа фигура в Рим, когато Октавиан е още малък. Самият Юлий Цезар няма законородени синове, харесва момчето и помага да бъде подготвено за политическото поприще. Когато Цезар бива убит в 44 г. пр. Хр., осемнайсетгодишният Октавиан все още се учи.

Смъртта на Цезар довежда до дълга и ожесточена борба за власт между различни военни и политически фигури в Рим. Отначало съперниците, хора с дълъг опит в римските политически битки, не виждат сериозна заплаха в лицето на младия Октавиан. В действителност единственото видимо предимство на младежа се свежда до това, че Юлий Цезар го е осиновил. Като използва ловко това преимущество, Октавиан успява да спечели подкрепата на част от Цезаровите легиони. Но много от старите воини предпочели да подкрепят Марк Антоний, един от най-близките сподвижници на Цезар някога. В редица битки през следващите няколко години всички други претенденти за властта отпадат. Рим и многото покорени от него територии са разделени между Марк Антоний, който владее източната част, и Октавиан, който владее западната. За няколко години между двамата се установява труден мир. През това време Антоний като че ли отдава прекалено голямо внимание на любовната си връзка с Клеопатра, а Октавиан гледа да укрепи положението си. В 32 г. пр. Хр. между двамата избухва война и тя се решава в голямата морска битка край Акциум, която спечелват Октавиановите сили (31 г. пр. Хр.). През следващата година войната завършва с пълна победа на Октавиан, а Антоний и Клеопатра се самоубиват.

Октавиан не успява да си осигури такава власт, каквато Юлий Цезар е имал петнайсет години по-рано. Цезар е убит, тъй като било очевидно, че се готви да сложи край на републиканското управление в Рим и да се провъзгласи за монарх. Но към 30 г. пр. Хр., след дълги години на гражданска война и несъмнения провал на републиканското управление, повечето римляни са готови да приемат един добронамерен деспот, стига да се запази демократичното управление.

Макар и безмилостен в устрема си към върха, Октавиан се оказва изненадващо отстъпчив, когато вече взема властта. В 27 г. пр. Хр., за да успокои сенаторите, той оповестява, че възстановява републиката, и предлага да се откаже от всички държавни постове. В действителност остава глава на провинциите в Испания, Галия и Сирия. Тъй като по-голямата част от римските войски са разположени в тези три провинции, истинската власт остава в негови ръце. Чрез гласуване Сенатът го удостоява с почетната титла „Август“, но той така и не приема царска титла. На теория Рим си остава република, докато „Август“ не означава нищо повече от принцепс (първи гражданин). На практика доволният и послушен Сенат е назначил Август на пост, какъвто той си избере, и до края на живота си Октавиан фактически е диктатор. По времето на неговата смърт (14 г. сл. Хр.) Рим е завършил прехода от република към монархия и няма никаква трудност осиновеният син на Август да го наследи.

Август се очертава може би като най-добрия пример в историята за способен и добронамерен деспот. Той е в пълния смисъл на думата държавник, чиято мирна политика допринася много да се заличат дълбоките противоречия, до които са довели гражданските войни в Рим.

Август управлява Рим повече от четирийсет години и неговата политика още дълго оставя следи върху империята. По негово време римските войски завършват завладяването на Испания, покоряват Швейцария, Галатия (в Мала Азия) и голяма част от Балканите. Към края на управлението му северният край на империята не е далеч от линията Рейн — Дунав, която ще бъде граница през следващите няколко столетия.

Август е изключително способен администратор и има важна роля в изграждането на дейни държавни учреждения. Той ревизира данъчното устройство и финансовата система на римската държава, реорганизира армията и слага началото на редовна флота. Освен това създава лична охрана, т. нар. преторианска гвардия, която в бъдните столетия ще играе голяма роля при избирането и свалянето на императора.

При Августовото управление в цялата Римска империя се изгражда мрежа от превъзходни пътища; в самия Рим се построяват много обществени сгради и градът се разкрасява осезателно. Издигат се и храмове, а Август препоръчва да се зачитат и спазват старите римски религиозни обичаи. Приемат се закони, които насърчават браковете и раждаемостта.

След 30 г. пр. Хр. в Рим под властта на Август цари вътрешен мир. Естествено, това води до по-заможен живот, а той пък — до голям разцвет на изкуствата. Не случайно Августовата епоха е Златният век на римската литература. През този период живее и твори най-големият римски поет — Виргилий, както и много други писатели, между които Хораций и Ливий. Само Овидий изпада в немилост пред Август и е изгонен от Рим.

Август няма синове, а един племенник и двама внуци умират преди него; ето защо той осиновява доведения си син Тиберий и го определя за свой наследник. Но тази династия (която по-късно ще включва опозорилите се Калигула и Нерон) скоро угасва.

Но периодът на вътрешно спокойствие и мир, започнал с Август — тъй нареченият пакс романа — ще продължи още около две столетия. През това благодатно време римската култура прониква дълбоко в териториите, завладени от Август и други римски управници.

Римската империя е най-прославената в античността. И с основание. Защото Рим е и върхът на древната цивилизация, и главният проводник, по който идеите и културните постижения на античния свят (египтяни, вавилонци, евреи, гърци и други) преминават в Западна Европа.

Интересно е да сравним Август с предшественика му Юлий Цезар. Въпреки че може да се похвали с хубав външен вид, интелигентност, силен характер и военни успехи, той е лишен от обаянието на Цезар. Цезар е въздействал по-силно върху въображението на съвременниците си и неговата слава не помръква. Но що се отнася до реалното им влияние върху историята, Август стои на по-предно място.

Интересно е да сравним Август и с Александър Велики. И двамата се впускат в своите поприща съвсем млади. Но за да достигне върха, Август трябва да се бори с много по-силни противници. Военните му способности не са така изключителни както Александровите, но правят силно впечатление, а завоеванията му ще се окажат по-трайни. Фактически в това е голямата разлика между двамата. Август гради с оглед на бъдещето, откъдето идва и по-дълготрайното му влияние върху човешката история.

Можем да направим сравнение и с Джордж Вашингтон. И двамата имат важна и донякъде сходна роля в световната история; но ако вземем под внимание продължителното управление на Август, успешната му политика и значението на Римската империя в историята на света, той стои според нас по-високо от Вашингтон.
http://www.kakvo.org

Публикувано на сряда 10 март 2010 в 12:33 в категория Други интересни. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.