Какво може да накара кмет на процъфтяващо туристическо градче и шеф на национален музей да се катерят под проливен дъжд на 1100 м надморска височина? Ни повече, ни по-малко от тракийска царска резиденция. Тя се намира на 20-ина километра над Хисаря, под скалите на Кози грамади в Същинска Средна гора и вероятно тъкмо трудният подход към нея я е опазил почти непокътната досега, радва се откривателят є - археологът Иван Христов. На 14 септември новината за двуметровите запазени зидове от края на V век преди Христа качи директора на НИМ Божидар Димитров в “Нива”-та на Хисарската община заедно с градоначалника Вълко Макавеев. Двамата стоически издържаха час и половина екстремно рали по изровения черен път към хижа “Фенер” и още 30 минути пеша по единствената стръмна пътека към обекта. Засега археологическият екип е проучил малка част
от огромния комплекс.

от около 10 декара крепост, още 4 декара резиденция, некропол и светилище. Около добре запазения вход с праг и стъпала на първата разкопана сграда се вижда градежът на стените от масивни квадри, тежки почти тон. Има и празна ниша с неизвестно предназначение - в същия ъгъл са копали иманяри и ако са се натъкнали на някакви предмети, те вече пътуват към черния пазар.
До тази сграда на 104 квадрата - може би част от дворцов комплекс, са хванати очертанията на още 5-6 подобни. Над тях по най-високите места в планината тежките камъни на крепостта са подсилени с контрафорси - по-здрава защита и от тази на Кабиле край Ямбол. “На територията на България, Сърбия и Румъния досега не е намирано подобно нещо от пределинистическата епоха. Хипотезата ми е, че става въпрос за тюрзис (укрепена резиденция) на одриския владетел Аматок I или по-малко вероятно - на Котис I. В крепостта над него се проследяват всички периоди на царството от V до I век пр. Христа, когато тя е била завладяна. Строителният материал е бил преизползван през късната античност. В християнския период тук са били трошени оброчни плочки, които намираме изхвърлени наоколо. Натъкнахме се и на огромен блок, който напомня за Микенската порта.

с лъвчетата. Мисля, че сме открили и градска улица, но още не сме съвсем сигурни. В подножието на резиденцията пък намерихме могила с няколко гроба, разкопани от иманяри две-три седмици преди да дойдем. Сигурно става въпрос за плосък некропол. Срещу тази могила има интересно скално светилище”, изброява първо за “ТЕМА” Иван Христов.
Според него тукашните каменни бази с канелюри са подобни на проучените от Георги Китов в Четиньова могила от комплекса в Старосел, който е на около час бърз ход от обекта над Хисаря. Намерените досега на територията на тюрзиса монети са предимно от времето на Терес II и на Филип II Македонски (359-336 г. пр. Хр.), но се очакват още - насипите са се свличали и са образували много дебел нанос, заради който металът по-трудно се хваща. Около крепостта монетите са на Александър Македонски и на Севт III. Има и една колективна находка от сребърни римски денарии от I век пр. Хр., които маркират нейното завладяване.
Елементите от фасадната украса с яйцевидни орнаменти и врязани триъгълници също предоставят богат материал за изследвачите. Керамиката, основно под формата на урни и паници, е от V-III век преди Христа. Сред важните находки са един железен лабрис (тракийска двуостра брадва) и много тежести за прашки. Иван Христов претегля една в ръката си и предупреждава: “Не бива да се подценява това оръжие на античните снайперисти. С прашка може да се свали конник от седлото и дори да се убие, ако тежестта го улучи в главата - почти като куршум е. Заради количеството на тези находки предполагаме, че някога тук се е водила голяма битка.

Ако излязат някакви надписи - върху камък или глина, може би ще се изясни окончателно и името на царя, и с кого е воювала войската му.”
“Обектът става приоритетен за НИМ, няма да има проблеми с парите - обещава на тръгване Божидар Димитров. - Тракийски могили има много, златото в тях е атрактивно, но запазените градски центрове са малко. Другата известна царска резиденция - Севтополис, е от по-късно време, пък и вече е на дъното на язовир “Копринка”. Тракийските градове Кабиле и Филипополис са много интересни, но при тях са намерени главно останки от преизползван по римско време градеж. Обектът над Хисаря разкрива автентична тракийска архитектура от V век пр. Христа и затова е особено важен за нас.”
Май само студентите от експедицията на Иван Христов имат нещо против тракийската архитектура в цялост и тежките квадри в частност. Понякога губят по цял ден в усилията си да преместят два каменни блока на точното им място, мърморейки, че са като египтяни по времето
на пирамидите.

Не стига, че работата е трудна, че са откъснати от света и често се разболяват заради дъжда, ами и следи от мечешки нокти в пръстта около обекта им вдигат адреналина. А местните шегобийци си умират да им разказват истории за стръвници.
Затова пък животните, дали името на Кози грамади, вече могат да се срещнат само в малкото натурално стопанство на хижаря Тодор Филчев. Той отглежда ярета за деликатес на пещ и крави за екологично чисто кисело мляко. Новината за резиденцията в близост го кара да мечтае за тълпи от туристи, заради които е готов да изкопае и отопляем басейн. Единственото, което го тревожи, е дали ще успее да организира приличен транспорт. Какво пък, площадката за хеликоптери от времето на Добри Джуров още си стои пред хижа “Фенер”.
Аматок I царува на 12 дни път от морето

Все още не може да се твърди с абсолютна сигурност чия е резиденцията в планината. Първият “заподозрян” е одриският цар Аматок I. Понякога го наричат Аматок Стария, Медок или Амадок. Той е най-вероятният пряк наследник на Севт I. За Аматок се знае, че през 407 г. преди Христа установява приятелски връзки с атинския авантюрист Алкивиад, комуто дарява укрепени места край брега на Пропонтида (днешно Мраморно море). По негово време се запазват авторитетът и богатството на Одриската държава, съобщава енциклопедия “Тракийска древност”.
В Ксенофонтовия “Анабазис” Аматок е наречен “горен цар” в съпоставка със Севт II, който владее “долната”, т.е. крайморската част на одриската територия. През последните години на V и през първите години на IV век преди Христа Севт е парадинаст на Аматок, както обяснява Аристотел в своята “Политика”.
В “Анабазис” има дори малко мъгляви указания за територията, владяна от Аматок - той “живее на 12 дни път от морето във вътрешността на страната”. Този одриски владетел изчезва от изворите преди 386 г. пр. Хр., когато цар на одрисите вече е Хебризелм.
Данните за другия вероятен собственик на резиденцията - Котис I, са доста по-обширни. Той се възцарява някъде в 383/2 г. преди Христа. За наследника на Хебризелм се споменава в речта на Демостен срещу Аристократ - как Котис е получил златен венец и атинско гражданство, символ на сключен съюзен договор. С името на този одриски владетел се свързват надписите върху сребърните съдове от съкровищата от Рогозен и Борово. През 23-годишното си царуване той възстановява одриското присъствие по Егейското крайбрежие и укрепва контрола на държавата в Тракийския Херсонес (днешния Галиполски полуостров), подкопавайки политическия престиж на Втория атински морски съюз. След като Котис I сключва съюз с Филип II Македонски през 359 г. пр. Хр., чашата прелива и атиняните му пращат наемни убийци.

http://www.skyscrapercity.com

Публикувано на събота 13 март 2010 в 2:47 в категория Археология, България. Може да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 feed. You can споделите вашето мнение, или да използвате trackback от вашата лична.