24h-payday

www.numizma.com/magazine/rss

 

6 компании плащат за добив на благородния метал. Двойно повече пари от такси влизат в хазната.

В момента у нас има 22 действащи разрешения за търсене на злато, като общият брой на исканията за проучване на метали е 26. Само за последните десет години в България са сключени 92 договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, има издадени още три разрешения, но за тях предстои да бъдат сключени договори, съобщи Ивайло Илиев, държавен експерт от дирекция “Природни ресурси и концесии” в икономическото министерство. От тези договори в 48 основната цел е била търсене и проучване за злато, а в 30 от случаите се е издирвало злато и полиметални изкопаеми. На практика това означава, че 84% от дадените разрешения са свързани с жълтия благороден метал. Държавата позволява една площ да бъде проучвана многократно.

Вече се е случвало у нас първият инвеститор да се отказва, а теренът след това да се проучва от друга компания. Цялата информация за богатствата в недрата на българските земи се пази в националния геофонд. За проучванията във всички райони на страната има информация, която се получава срещу заплащане, уточни Ирина Василева, държавен инспектор в МИЕТ. От там може да се научи и за започнати разкопки, които не са завършили с откриване на находище. Всяка информация от проучвания става държавна собственост и така се натрупват данните. По неофициални данни в златните находища у нас  има около 577 млн. тона руда, от която може да се получат около 500 тона злато.
Интересът към този метал е много висок, в момента текат три конкурса и един търг за предоставяне на нови разрешения. Злато се търси предимно в Родопите, Западен Балкан, Средногорието, Кюстендилско и в Трънския край, каза Илиев.

Действащите в България концесии за добив на златни руди са четири – за находищата Челопеч, Чала, Асарел - участък запад и за „Хан Крум”. Последните две находища се разработват по договори, подписани през тази година и все още не заплащат концесионни такси, уточни Елина Спасова, икономист в дирекция „Природни ресурси и концесии”. В договорите им са уточнени периоди, в които концесионерите имат срок за изграждане на съоръжения и подготовка. Около две години са необходими на компаниите, за да започнат дейност.
Има и две находища за медни руди, но концесионерите заплащат и за злато, което получават като съпътстващ продукт. Това са Елаците и още едно находище на Асарел. Концесионните такси се формират не само от размера на добитото злато, но и като резултат от всички руди, които се извличат. Според Закона за подземните богатства разрешение за търсене и проучване се дава не за конкретна суровина, а по групи полезни изкопаеми. Златото попада в първата група – метални полезни изкопаеми. Една фирма ще получи разрешение за метални полезни изкопаеми, но ще търси също така мед, олово и цинк. Затова макар някой инвеститор да е тръгнал с намерението да търси злато, накрая
регистрира търговско откритие на мед.

Металните полезни изкопаеми формират най-големия дял от концесионните плащания, които постъпват в държавната хазна. До края на септември през тази година са платени такси в размер на 32 млн. лева от метални руди. Тази сума е с 6,2 млн. повече, отколкото за цялата минала година и с 12,5 млн. лева над постъпленията за 2010 г. Общо приходите от цялата концесионна дейност растат, като за 2011 г. са били 47,178 млн. лева, а до средата на тази година са достигнали 80 млн. лева. Плащанията се правят два пъти годишно.
У нас търсенето и проучването на земни богатства е на разрешителен режим. Всеки, който иска, подава заявление, очертава територията, която ще проучва, за металните изкопаеми това не може да бъде повече от 200 кв. километра. Площите се съгласуват между няколко министерства – на околната среда, на културата, на отбраната и, разбира се, икономическото ведомството. Разрешението се издава от министъра на икономиката, но се одобрява от правителството.

Дребни люспи в реките за упорити търсачи.

Най-голямото разсипно находище у нас с доказани запаси около 5 тона е в долината на река Струма. Това важи особено за територията от Ръждавица до Невестино, които са в кюстендилското поле. В коритото, след като излезе от земенския пролом, има големи речни наноси, в които се намира злато. Освен тези находища в този район са открити и интересни археологически находки. Разкрити са големи могили, които са оставени за надзирателите от римската империя, следящи робите – златотърсачи. Няма обаче възможност да се извади златото, което носи Струма, категорични са специалистите. Благородният метал е с ниско съдържание – около 200 мг на кубичен метър. Единственият ефективен начин да се добива такова злато е, като се направи бент и се завири Струма, пуска се драга и тя да копае дъното. Това обаче е абсолютно невъзможен сценарий, защото там има богати земеделски земи, които вече са и частна собственост.
По този начин обаче е добивано златото по Огоста в седемдесетте години на миналия век. Река Тополница също е златоносна, твърдят запознати. Златотърсачи се срещат дори в Софийско по бреговете на Искър. Разрешенията за търсене и проучване на злато около реките се дават както за всяко друго находище. Златото, което се намира по нашите реки, е на изключително малки люспички, късмет е след цял ден търсене да се събере половин – един грам.

Само 10% от цианида се ползва от мините.

Куповото излужване на рудата чрез цианиране е не само най-ефективният, но и най-чистият метод за получаване на злато, твърдят специалистите от Минно-геоложкия университет. Според тях проблеми за хората и околната среда може да възникнат само ако има нарушаване на технологията. С цианид работят и в други производства у нас, а едва 10% се използва в минното производство.
Въпреки идеята за направата на образцова инсталация на Ада Тепе чрез цианиране, след намесата на еколозите е сменена технологията и сега се предвижда стандартната, сподели  доц. Венелин Желев, която според него обаче не е най-доброто решение.
Обираме остатъците от скъпия елемент.

Светът търси Invisible Gold. Платина в Странджа и диаманти в Родопите, но недоказани

Паулина Йоргова

България е бедна на метални полезни изкопаеми, а почти всички златни находища у нас са били известни още по тракийско и римско време. Тогавашните жители по нашите земи обаче са обирали само едрото злато и така е останал шанс и за следващите поколения. Това разказва пред „Монитор” доц. Венелин Желев от Минно-геоложкия университет. Както повечето специалисти, които реално се занимават с проучването на земите ни за злато, той не споделя  гръмките мнения, че лежим върху несметни богатства. Всичките ни съседи на Балканите имат значително по-добри запаси от благородния метал, а румънците водят класацията в това отношение.
По принцип почти навсякъде по света златото намалява, но с напредването на технологиите вече може да се извлича и съвсем дребно злато. В Западна Европа благородният метал, който се открива в микроскопични количества, се нарича невидимо злато – Invisible Gold, то може да се извлече само с най-модерни технологии. В момента търсенето на златото е на върха си, а достигнатите цени чупят световни рекорди
затова бизнесът е изключително атрактивен.

Истински бум в търсенето на злато у нас настъпва с навлизането на чуждестранни фирми. Това е довело до откриването на находището в Ада Тепе, което е нов тип за България, който е неизвестен досега. В другите находища обикновено златото идва със сулфитните минерали, които често съдържат мед – така е в Елаците. В Ада Тепе обаче няма сулфитна минерализация, която геолозите лесно разпознават по характерните ръждиви цветове, затова дълго време не е открито. След намирането на металите веднага започва проучването и на други терени с аналогични характеристики, но за съжаление досега не е открито друго подобно находище с изключение на едно малко – Розино, каза още Желев. Изчислените запаси са 25 тона и концесията е дадена, след като фирмата е направила търговско откритие. За рудно находище „Хан Крум”, каквото е официалното име на Ада Тепе, е дадена 30-годишна концесия за добив на злато
Инвестицията ще е в размер на 200 млн. лева, а изкопаваната годишно руда - 850 хиляди тона, като от нея ще се извлича златото.
Страната ни обаче има с какво да се гордее - най-старият рудник в света се намира край Ада Тепе, а археолозите са получили 2 млн. лева от концесионера, за да проучат местността. Счита се, че мината е съществувала преди римската и тракийската цивилизация.

Златотърсачите у нас често се насочват към реките, а намирането на други ценни метали и диаманти по нашите земи е по-скоро несбъдната мечта на геолозите. Има отделни открития за планитоиди в Странджа, но те са минераложки находки и няма доказани запаси, казва доц. Желев. Според експерти от Нов български университет в Родопите пък може да се намерят диаманти.
Въпреки че нямаме големи запаси, през 2011 г. страната ни се нарежда на четвърто място в Европа по годишен добив на злато с 2,5 тона. На първо място със 17 тона е Турция, втора е Швеция с 6,3 т, следвана от Финландия с 5,7 тона.

130 общини печелят от копачите.
След промени в закона общините получават половината от възнагражденията от големите концесии и цялата сума, когато става дума за по-малки обекти. През 2011 г. от постъпилите в хазната 63 млн. лева, 24 милиона са отишли при местната власт. Общо 130 общини са получили част от концесионните такси, платени през миналата година, но най-големи суми постъпват в бюджетите на Челопеч, Раднево, Панагюрище, Гълъбово и Етрополе.

http://www.monitor.bg/article?id=361885

SociBook del.icio.us Digg Facebook Google Yahoo Buzz StumbleUpon
Вашият коментар:

*
To prove you're a person (not a spam script), type the security word shown in the picture. Click on the picture to hear an audio file of the word.
Click to hear an audio file of the anti-spam word