Ромфеята е била хладно оръжие за близък бой, употребявано от тракийските племена още около 400 г. пр. Хр. Повечето ромфеи имали право или леко извито едностранно заточено острие, поставено върху прът, който бил значително по-дълъг от острието. Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.

Острието на ромфеята било от желязо, което чрез триъгълен напречен разрез се вкарвало в дръжката. Дължината му била приблизително 60 до 80 сантиметра, а частта, която влизала в дръжката около 50 см, с което се осигурявала значителна устойчивост и надеждност на оръжието, което можело да се ползва и за забиване и посичане на врага.

Ромфеята всявала ужас най-вече заради поразяващата сила на острието, осигурявана от дължината на дръжката и общия дизайн. Всъщност, трябва да се отбележи, че ромфеята предизвикала единствената документирана промяна във въоръжението на римската армия, след като се сблъскала с новото непознато оръжие. След като се запознали с дакската модификация на ромфеята - фалкса - римляните подсилили шлемовете си с допълнителни решетки, за да устояват на ударите на фалкса.

Основната разлика между ромфеята и фалкса се състояла в степента на извиване на острието. При ромфеята, както посочихме, то било или право или леко извито, докато острието на фалкса било силно извито. Ромфеята била особено подходяща при голяма гъстота на хората на бойното поле, тъй като почти правото й острие позволявало да се използва в повече посоки като средство за самозащита. От друга страна обаче, леката извивка ограничавала употребата на режещата част на острието.

За тракийската ромфея

Предмет на настоящата статия е едно странно оръжие откривано по нашите земи, безспорно свързвано от изследователите с траките. Към момента са ни познати десет находки, за повечето от които не е известна твърде малко информация. Случайността на откриването им и изваждането от археологическия контекст пречат за правилното датиране и интерпретиране на материалите.

Ще си позволим в следващите няколко реда да дадем кратко описание на оръжията и другите материали откривани с тях, като се надяваме те да спомогнат разбирането на идеята ни:

с. Сатовча, Гоцеделчевско. В гроб от каменни плочи. Оръжието-силно корозирало. Запазена дължина: 83 см.; дължина на дръжката: 78 см. Открито заедно с бронзов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч(?), глинени съдове. Датировка: ІV в. пр. Хр.

с. Дебрен, Благоевградско. В гроб. Оръжието е определено от откривателите като “тънка желязна сабя”. Местосъхранение - неизвестно. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: ІV в. пр. Хр.

гр. Разлог, Благоевградско. В каменен гроб. Оръжието – силно разрушено, открито върху дясната ръка и рамо на погребания. Запазена дължина: 110 см.; ширина на листа: 2,20 см.. Открито е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.

с. Плетена, Благоевградско. Зидан каменен гроб. Оръжието е повредено - липсва голяма част от острието. Запазена дължина: 115 см.; дължина на дръжката: 38 см. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на ІV в. пр. Хр.-първата половина на ІІІ в. пр. Хр. ( Фиг5 ).

с. Руен, Пловдивско. В каменен гроб. Дължина: 137 см., като горният край е отчупен; дължина на дръжката: 53 см - в задния край с кръгъл отвор. В широката част на острието - кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр. ( Фиг. 6 )

с. Червен, Пловдивско. Запазена дължина: 145 см.; дължина на дръжката: 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката - по един кръгъл отвор. Ширина на острието: 2,50 см. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр. ( Фиг. 4 ).

Асенова крепост, Пловдивско. силно повредено-върхът е отчупен, а дръжката-сцепена на две. Запазена дължина: 128 см.; дължина на дръжката: 52 см., като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр..

с. Цар Калоян, Пловдивско. Зидан гроб. Оръжието е определено от разкопвача като “желязно копие, остро само от едната страна, дълго 1,17 м., изковано от цяла желязна пръчка така, че по-широката му част е дълга 0,63 м., а останалата част-по-дебелата, съставя дръжката, която види се е била натъквана на върлина”. Дръжката на оръжието има два отвора, а долната по-широка част на острието е снабдена с два отвора, в които има две железни халки. Открито е в гроба заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна, железен връх на копие. Датировка: ІІІ-І в. пр. Хр. (Фиг. 2).

с. Брястовица, Пловдивско. Открито в зидан гроб. Било е счупено на три части. Ширина около 3 см. Датирано в IV в. пр. Хр.

с. Забърдо, Смолянско. Открито е в пещера. Дължина: 147 см.; дължина на дръжката: 58 см.; острието е извито. Два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Оръжието е подобно на това от с. Цар Калоян. Вероятна датировка: ІІІ-І в. пр. Хр.

Въз основа на горните данни може да се обобщи следното заключение: налице е едно оръжие със средна дължина на запазените екземпляри: 145 см. То е изработено от една пръчка желязо, като тялото му може да се раздели на две ясно разграничени части:

1. острие с издължена триъгълна форма-право, а в два от случаите със закривена вътрешна страна, на която е разположен режещият ръб. Външната страна е по дебела и няма режещ ръб. Средна дължина: 86 см.; ширина при основата: 3,50-2,20 см. В долната си част към режещия ръб, острието е снабдено с кръгъл отвор, а в два от случаите в отворите има железни халки.

2. дръжка с трапецовидно сечение. Средна дължина:59 см. В долния си край дръжката има оформена ръкохватка с два отвора, а при някои от екземплярите се срещат издатини, които я ограничават от двата края. (Фиг. 1)

Какво е описаното по-горе оръжие? Борис Дякович го нарича “желязно копие”. По-късно Петър Детев го описва като “меч-копие”, а проф. Георги Михайлов отбелязва приликата му с оръжието, държано от някои даки от релефите от Адамклиси. (Фиг. 3)

Сравнявайки находката от с. Плетена с два пасажа от Плутарх и Тит Ливий, Димка Стоянова-Серафимова предполага, че това е описваната от тях ромфея/румпия. Характеризирайки това оръжие като меч, към мнението на Стоянова-Серафимова се присъединяват Христо Буюклиев и Камен Колев,а Кирил Жуглев се връща към терминологията на П. Детев и го нарича “копие-меч”. Като цяло в гореспоменатите автори се оформя представата за оръжие, използвано за мушкане и сеч от пеши и конни войни. Производството му се локализира в Родопите, като е използвано изключително от траки. Най общо датировката му се отнася към IV-I в. пр. Хр.

За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:… Продължава 2-ра част.

Те са престъпниците , те са виновните . На тях държавата дължи всичките си нещастия през последните години. Техните “пресъпления” са всеки ден в новините и попълват скучните страници на многотиражните вестници. За тях винаги има отделено време в прайм тайма на всички телевизий . За тях постоянно трябва да се говори защото са по “опасни” от наркодилърите , които убиват нашите деца, за които всички полицай знаят и всички ги познават и по лица и по имена ,но никой не арестува. По “опасни” са от убийците които се разхождат безнаказани по улиците на България, защото имат пари или връзки или просто защото са известни и продължават да убиват. По “опасни” са и от педофилите – полицай , които блудстват с непълнолетни момичета и се изявяват като кинорежисьори от рода на Роман Полански. Дори са по –опасни и от тези които окрадоха милиардите левове от джоба на Българите и оставиха милиони Българи да живеят в мизерия и нищета. Ако някога сте се чудили кой е виновника за вашите нещастия , то според медийте това може да са и те . Но кои са те, кои са тези толкова “опасни “ и тъмни балкански субекти с анураци и лопати , които се разхождат в полето и търсят нещо??. Какви са те – престъпници или хора които мизерията ги кара да обикалят из нивите за да могат да изкарат някой лев, да нахранят децата си.
Те са злото, те са вашия кошмар и ги наричат – ИМАНЯРИ.

(more…)

На 4 септември от 11.30 часа ще се състои пресконференция в Националния исторически музей, съобщиха организаторите. На пресконференцията Боян Радев ще представи дарението си на историческия музей. Известният български спортист, олимпийският шампион Боян Радев направи поредното ценно дарение на Националния исторически музей. То включва два стъклени съда от римската епоха – балсамарий и лакримарий. Балсамариите са съдове от бронз, стъкло и глина, в които са се съхранявали благовонни масла, а понякога и смоли, които са били изгаряни в обреда. Лакримариите са стъклени или глинени и в тях са се събирали сълзите на хората, които са участвали в погребалната церемония. Тези съдове са се поставяли като дар в гробове. Най-редки са стъклените, поради спецификата на материала. Дарението ще обогати колекциите и експозицията на НИМ, още повече, че при балсамария, в основата на шийката се е получила естествена тапа с по-тъмен цвят, която е „запечатала” съдържанието на съда - полутечна субстанция с кафеникав цвят. Течността ще се изследва в лабораторията на НИМ за да се установи дали е от античността или се е получила от утайки в почвата. Ако се окаже че в балсамария се е запазило оригиналното съдържание, което е изключително рядко, ще се обогатят научните изследвания върху римската обредност. /БГНЕС /

Бях чел някъде, че археолози-любители от Великобритания, търсещи с металотърсачи, са намерили 57,5 хиляди антични предмета, който доброволно са регистрирали пред държавните органи на острова. Министъра на културата на Великобритания Дейвид Леми нарече тези любители “невъзпятите герои на националното наследство”Сега се сетих за това и реших да споделя с Вас, драги ми терзателю.На същото място пишеше, че количеството на регистрираните антични находки се е увеличило с 45% в сравнение с 2005г. Тази цифра свидетелства, че приетия принципи на третиране на „малките исторически находки” (Portable Antiquities Scheme), приети през 2006г. са се оказали ефективни и любителите антиквари са му се доверили. Новата практика позволява на самодейните археолози /които в България странно защо се наричат с обидното иманяри/ да работат с металотърсачи на законно основание. Британското засонодателство задължава да се съобщава и регистрира всеки златен или сребърен предмет по-стар от 300г. И за всички монетни съкровища, но не задължават да бъдат предадени на държавата.
Именно този подход е желания от българския археолог любител, а защо не и това да е придружено с образователни курсове, които да се водят или в нумизматичните дружества или в регионалните музеи.
Във Великобринатия все по-вече доброволци регистрират и съобщават за откритията си, а музеите се стараят да придобият всяка антика, която си заслужава. В частност консорциум от музеи на Ливърпул, Честър и гравство Чешир е купил за 28хил. Фунта стерлинги /53,2 хил. USD/ от именно токъв любител археолог едно съкровище от сребърни украшения на викинги, датирано от IX-X век. Нека отново да се върнем в България. Знам какво ще кажат старите „плъхове” – е да ама ония имат пари, а България няма. Да това принципно е така, но ….Задавали ли сте си въпроса, колко пари се дават от държавата за разкопки, и колко ни се „връзва” едно откритие на нашего брата „плъха”? Ами целия антораж покрай разкопките, то си е цял бизнес.Сега докато пиша това ползвам електрически ток и дъвча дъвка, за които плащам ДДС, а Вие също плащате ДДС докато четете това.. това ДДС отива и при „плъха”. И накрая като влезе човек в НИМ – половината, та и по-вече, конфискувано от любители археолози, а нелюбителите археолози пишат научни трудове с научни приноси към историята и археологията.Да не говорим и за другия аспект на нещата, че има сериозни подозрения, че иманно „плъховете” и онези, които ескминистър- председателя Костов разформирова, са в основата на престъпните групи за антики в България.Сега ще видите, как в края на сезона ще се отрият камара неща и ще се консервират за догодина. А догодина я камилата, я камиларят, ама си има отсега заподозрян.Пожеланията ми са новите да не са като старите и да погледнат, как стоят нещата в демократичните държави. Крайно време е да се даде легално определение за „нискостойностна монета и монетоподобна форма” и именно тя да е масово търсено и намирано от любителите, не както е сега и медальон за 100 000USD и костак за 50ст. са еднакво опасни и преследвани от закона.Защо държавата не раздържави археологията в някакви нормални граници?