Анализът на ювелирните произведения завършва със сребърните художествени съдове, блюдата largitio, елементите на църковната утвар и орнаменти към украсата на оръжието. Те допълват в значителна степен картината на ювелирното изкуство от Тракия и Дакия и представляват неразделна част от него, предоставяйки допълнителна информация за развитието на технологията на изработка и украса, демонстрират в най-голяма степен важното място, което предметите на лукса заемат в живота на римското, респективно византийското общество и доказват многостранността и синкретизма на късноантичната материална култура. (more…)

Къде е Храмът на безсмъртните ще оповести днес екип от учени в Националния исторически музей. Археологът д-р Иван Христов разкри пред “Труд”, че тракийските царе са били обезсмъртявани в култовия център Старосел в Средна гора. Древният “Старгейт” е бил засипан под т.нар. Четиньова могила.

Другата тайна, която ще бъде разбулена днес, е, че храмовете наоколо, могилите, скалните гробници и царските резиденции пресъздават съзвездието Голямата мечка.
(more…)

“Нагръдни украшения”
Нагръдните украшения – кръстове, реликварии и пандантиви съставят малка група. В по-голямата си част накитите, освен като декоративни елементи имат и характер на амулет. Такива са кръстовете, които са ново явление като форма на украшение, но продължават старата традиция в носенето на божествени символи. Другите форми като капсуловидните амулети и луновидните пандантиви продължават своето съществуване като апотропеи, като при амулетите, вероятно това става чрез нов, християнски прочит, докато за лунулите може да се вярва, че те почтинапълно запазват старото си магическо предназначение. Начинът на изработка на тези украшения и тяхната орнаментация са идентични на тези при останалите групи накити. В повечето случаи тези особености са показателите, определящи тяхното поставяне във времето, тъй като формата на нагръдните украшения е консервативна и трудно се променя или подлага на иновации. (more…)

Румен и Росен не са иманяри, а самоуки археолози, с които доцентите говорят като с колеги. Двамата близнаци са събрали над 350 предмета от всички исторически епохи.

Когато Бог е ръсил талантите над България, сигурно си е дал сметка, че с толкова певци и художници ще ни прочуе по света, та решава да посее и малко дарба за историческа памет. И взел, че изсипал семето над село Искра, Първомайско - в семейството на Тамара и Христо Иванови, или Хювкюш и Ибрям, ако предпочитате. За да е сигурна работата, застрахова се с двойна бройка и така природните таланти в областта на историята и археологията се появяват дублирани - Шефкет и Али, или както се наричат от много години - Румен и Росен Иванови. Първо им праща един млад даскал по история, чиято роля в науката май е на път да се изчерпи с факта, че е показал първите разкопки на мургавите шестокласници. За съжаление поради причини, които нямат нужда от обяснение, той вече заработва в един автосалон в Пловдив. После Бог или съдбата им праща една учителка - Тодева, която има търпението да ги изслушва и да им обяснява, както и да се пали наравно с тях за всяко късче палеолитна керамика. И в този момент, на 18-ата година от експеримента, идва доц. Иван Джамбов, ръководител на катедра “История ” към Пловдивския университет, който “ги хваща за ушите” и ги насочва пак към образованието, макар и да казва за тях: “Имам ги за колеги”.

(more…)

Октавиан Август, създателят на Римската империя, е една от бележитите фигури в историята. Той слага край на гражданските войни, разкъсващи Римската република през първия век пр. Хр., и реорганизира управлението по такъв начин, че в продължение на две столетия в империята царят вътрешен мир и благоденствие.

Роден в 63 г. пр. Хр., Гай Октавий (известен повече като Октавиан) получава титлата „Август“, когато става на трийсет и пет години. Той е внук на Юлий Цезар, който е видна политическа фигура в Рим, когато Октавиан е още малък. Самият Юлий Цезар няма законородени синове, харесва момчето и помага да бъде подготвено за политическото поприще. Когато Цезар бива убит в 44 г. пр. Хр., осемнайсетгодишният Октавиан все още се учи.
(more…)

“Археология на късноантичните съкровища южно от Долен Дунав”
Тази част поставя началото на анализа на материала от територията на Тракия и Дакия с класификация на сборните находки от накити и предмети на лукса според различни признаци и информацията, която те предоставят като съвкупност и единица. Те илюстрират материалното състояние на провинциалното население. Благодарение на Едикта на император Диоклециан може приблизително да се изчисли цената на един предмет или стойността на цяло съкровище, не само като съдържание на благороден метал, но и като цена на положения труд върху изработката и украсата на дадено украшение. За по-късния период такива сведения липсват и данните, които дават единствено стойността на метала представят само приблизителна цена на предметите от една сбирка. На второ място, количеството концентрирани на едно място скъпоценности може да даде частичен отговор на въпроса за местните ателиета и импорт. Разгледаните находки показват един хомогенен характер по отношение качеството на изработка на съдържащите се в тях предмети. (more…)