Проф. Андрю Полтър и ст.н.с. д-р Венцислав Динчев ръководят българо-британската експедиция, която тази седмицата започна археологически проучвания край Никополис ад Иструм. В разкопките участват 45 английски студенти и 17 специалисти. С тях работят 7 български археолози и 25 души помощен персонал. Венци Динчев от Националния археологически институт с музей при БАН оглавява екипа от българска страна, а английският му колега ръководи британския екип. Двамата работят заедно от 1996 г. Обединява ги увлечението по римската история и желанието да превърнат Никополис ад Иструм в атрактивен туристически паметник.
За проучванията на Никополис ад Иструм британските институции осигуряват около 1 млн. паунда. Средствата ще бъдат отпуснати за 5 г., като финансиране предоставят Британската академия на науките, Британският съюз за изучаване на Античността, Центъра за византологични проучвания в САЩ и др. Основна цел на проекта е да бъде завършено изследването на Никополис ад Иструм от строителния период V-VI век. Проучванията в това направление са стартирали още при първата експедиция от 1985 до 1992 г. и са продължили през втората от 1996 до 2004 г. Сега усилията на британците ще бъдат насочени към разкриването на малко ранновизантийско укрепление в землището на Добри дял. Ще бъдат направени сондажни проучвания и на крепостта от същия период в района на Драганово и Горски горен Тръмбеш. Ще се работи още и в самия римски град, където музеят полага усилия да провежда ежегодни проучвания.
(more…)

Преди броени дни археологическа експедиция, начело със заместник-директора на Националния исторически музей Иван Христов, възобнови разкопките на уникалната тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора.

Резиденцията бе открита от Иван Христов преди 5 години - през 2005 г. Тя се намира на трудно достъпно място - на 22 км над Хисар, в планината, и на също толкова над тракийския култов център Старосел.

Археологическият обект вече се сдоби с названието “Българския Мачу Пикчу”.

Оттогава досега, в продължение на цели 5 години, този уникален археологически обект не е пипнат, не се водят разкопки и на практика, след шумното му оповестяване като уникално откритие в публичното пространство, той беше оставен за цели 5 години в ръцете на иманярите - без разкопки и без охрана.

Вината за това обаче не е на откривателя му - археолога Иван Христов.

Веднага след откриването на тракийската владетелска резиденция, Иван Христов се оказа в центъра на упреци, че не копае по утвърдената археологическа методика и не води документацията достатъчно добре, и му беше наложено 3-годишно наказание, през което време да се учи от колегите си и да не води никакви разкопки. Така уникалният обект пустееше и иманярите необезпокоявани шетаха из него. (more…)

Първата работа на Октавиан Август след като станал единовластен господар на Рим била да постави задача на творците да го прославят. Той отбягвал да се нарича император. През републиканския период това било прости една военна длъжнос в тежки моменти за Отечеството. Август предпочитал званието “Принцепс”. Тя едвала от израза Princeps senatus както се наричал първият от списъка на сенаторите. Едноличният господар правел и други обходни маневри, за да хвърли прах в очите на римското общество. В началото на своето управление той предприел серия от действия и издал редица разпоредби, в които се фиксирало възстановяването на старите добродетели от първите векове на републиканския Рим. Едновлемено с това архитектите и скулпторите трябвало да строят храмове и да ваят статуи, които да прославят и обожествяват принцепса. И титлата Augustus от съществително нарицателно се превърнала в съществително собствено, присъдена на Октавиан. И той останал в историята като Октавиан Август. Самият термин augustus има значение “щастливец”, по-скоро човек, роден под щастливо знамение. Смята се ,че augustus идва от augur - член на колегията на авгурите, които съобщават на простосмъртните римляни волята на боговете. И от “авгур” - “аугустус” т. е. удостоен от боговете с щастлива съдба, по християнска “благословен”, на гръцки се казва “себастос” - възвеличен от боговете.
(more…)

Учениците да учат историята на българите преди 681 г.,предлага историкът проф. Георги Бакалов.

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”. Списание 8 е медиен партньор на проекта.

За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.
(more…)

Фрагмент от късноантичен надпис на гръцки потвърждава хипотезата, че „Родостица” е била седалище на византийската администрация в региона

Нови доказателства за българско присъствие почти под Одрин още през 9-10 век.
Фрагмент от плоча с късноантичен гръцки представителен надпис от 4-6 век и български коланен накрайник, две апликации и звънче зарадваха археолозите в началото на разкопките на крепостта „Родостица” в местността Балък дере. Тя се намира под село Хухла, Ивайловградско, на границата с Гърция. Проучванията започнаха в началото на юли със спомоществователството на верига хотели „Чепишев” и хотел „Хилтън” в София. Средствата ще са достатъчни археолозите да работят до края на месеца, но се надяват да намерят начин да продължат и през август.
И тази година ръководител на екипа от около 20 души е археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Негови помощници са студенти в последен курс по история от Софийския университет и от магистърска степен от Шуменския университет. Участват като доброволци 12 студенти от САЩ, Китай, Полша, Словения, Чехия и Турция. Те не са историци, от най-различни специалности са, но интересът към археологията ги е събрал в това най-южно ъгълче на България. (more…)

Дамски златен пръстен от ХIV в. откриха археолози в крепостта Кастрици в резиденция “Евксиноград” край Варна. Средновековната обител е известна още като “Чатал таш калеси” или “Айя Яни калеси”.

Пръстенът тежи 8 г. Инкрустиран е с полускъпоценен камък. Сходен е с пръстените, открити на Трапезица във Велико Търново миналата година.

При разкопките в “Евксиноград” са разкрити казармите на крепостта, както и медни монети, сечени по времето на деспот Добротица. Намерени са керамични стомни и кани.
Варненски археолози проучват Кастрици от 2005 г. По-рано там бяха намерени скелет, пронизан от стрела, медальони с изображение на Исус Христос, сребърно съкровище и златни накити.

“Материалите показват, че крепостта е градена през V в. Подобно на крепостите в Добруджанския край, както и всички останали в Северна България, тя е била унищожена по времето на Аваро-славянското нашествие”, обясни ръководителят на разкопките и директор на Археологическия музей във Варна доц. д-р Валентин Плетньов.
http://www.trud.bg/