Ивайловград. Разкопките на крепостта „Родестюик” край Ивайловград продължават и в момента - близо месец от края на юли и началото на август. Разкопките се провеждат със средства, събирани от приятели. Предходните години Националният исторически музей се финансираше, но тази година кризата ни натисна и нас. Приятели събрахме пари, за да може да продължим. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Ивайло Кънев, от отдел „Средноковие” в Националния исторически музей.
„Родестюик” е средновековна крепост, която се намира в местността „Балък дере”, след която започва Република Гърция. „Обектът се намира на самата бразда. Даже не на браздата, а на кльона (телена ограда между две държави). Копае се три години, активно и редовно. Проучванията вървят бавно, защото теренът е труден, и защото имаме 900 години културни пластове, които са натупвани. Културният пласт е близо 2,2 м. В тези 2,2 м. имаме култури от ІV до ХІV век. Затова всеки пласт се изчерпва бавно - всичко се заснима, всичко се документира и тогава се продължава към следващия”, разказа археологът. Крепостта е разположена приблизително върху 10 дка.
„Попаднали сме на една обществена сграда, която се намира в най-високата част на крепостта. Все още не може да изясним какви са нейните функции. Имаме различни предположения, но предстои да видим каква е. Най-вероятно крепостта е създадена в началото на ІV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Имаме и отделни находки, които са от по-предходни периоди, но на този етап не може да локализираме как са попаднали на това място. В самата крепост при разкопките е установен голям пожар, който е датиран в края на VІ или началото на VІІ век, когато славяни и авари превземат тези крепости и реално Балканският полуостров се славянизира. Там много добре е „хванато” как пожарът прекратява дейността на крепостта и тази сграда се преустройва в друга, т.е. правят се различни преустройства, престрояват се части. Другият период е от 11 век, когато там се формира голям некропол”, обясни още Ивайло Кънев.
Росица ГЕОРГИЕВА

Източник: Агенция Фокус,  http://www.focus-news.net/

Балчик. Липса на средства спря тази година проучването на прабългарския некропол, който се намира на територията на военното летище в Балчик. В интервю за Агенция “Фокус” археологът проф. Людмила Дончева съобщи, че малкият екип историци и археолози това лято пишат монографията и описват находките, открити при предишните проучвания, тъй като заради липса на финансиране разкопки не се извършват. Около 290 гроба са открити досега в некропола край Балчик
Малка част от некропола е останала непроучена, планирано е било да се търси и прабългарското селище, на което е принадлежал. Археолозите се надяват в следващата година да имат тази възможност.
Некрополът при Балчик е най-ранният от известните досега биритулани прабългарски некрополи в България – каза проф. Людмила Дончева. По думите й – той е използван от Аспаруховите българи. Откритите находки го датират доста точно – от 60 – 70-те години на VІІ век – до края на VІІІ век – най-късно началото на ІХ век. В него не са намерени християнски погребения. Такива обаче има в близкия прабългарски некропол в с. Топола.
Липсата на финансиране не е позволила да продължат проучванията и на друг обект – прабългарски некропол при с. Топола, Каварненско. Той се намира на десетина километра северно от некропола на военното летище на Балчик. Довършването на работата и там е оставено за по-добри във финансово отношение времена. Около 460 погребения са открити в некропола край с. Топола.

Източник: Агенция Фокус, http://www.focus-news.net

Якоруда. Крепостта Калята край Якоруда има огромен потенциал за превръщане в популярна туристическа дестинация. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Мариела Инкова – археолог от Националния исторически музей, който проучва крепостта от 2007 година. Въпреки че теренът е труден, крепостта Калята, която се намира на 3 км. от гр. Якоруда, има огромен потенциал да привлече туристи, тъй като е в близост до курортите Банско и Трещеник. „Наскоро преди да завършим, ме потърсиха и от фондация „Българска памет”, които ще се опитат да популяризират паметника, като изградят чешмичка, пейки”, посочи Инкова. Инкова заяви, че ще продължи разкопките в случай, че следващата година се осигури финансиране.
„Крепостта е строена през епохата на късната античност на ІV - V век. Разкрити са две страни от фортификацията – вътрешна и външна крепост. Вътрешната е по-ранна от ІV век – V век, строена е с бял хоросан. От северната страна се разкри и тази година изцяло се проучи една вътрешна кула, която е характерна за късната античност, през средновековието такива не се строят, по-скоро те са отвънка, издадени извън стените с един контрафорс, дълбочината е към 4,75 м., а запазените стени на кулата и на самата стена са към 3,20 -3,25 м”, посочи Инкова. Крепостта е била опожарявана на два пъти.
„Втората крепостна стена е от средновизантийския период, строена е с розов хоросан и ние я откриваме от източната и южната страна я засичаме, тоест те малко са разширили обитаемата площ откъм юг и изток, тъй като от север е доста непристъпна крепостта. За съжаление все още не можем да кажем, къде е входа. Тази година се допроучи тази северна кула, едното триъгълно помещение или както вече го водим помещение № 1 и се разкриха две нови помещения във вътрешността. Това са различни жилищни сгради – складови помещения, мазета”.
Десислава АНТОВА

Източник: Агенция Фокус, http://www.focus-news.net

Античният град Ефес е разположен на 6 км. от Егейско море в близост до историческия град Селджук, както и до Кушадасъ.

Той е един от важните древногръцки градове, чието име се свързва с едно от седемте чудеса на Стария свят-храмът на Артемида. Освен това Ефес е свързан с Дева Мария и Св.Йоан и за това се е превърнал в място за поклонение на християните от цял свят. Има открити исторически източници от хетски произход, че градът е съществувал 2000г.пр.н.е.

(more…)

ПИБ предлага уникални лимитирани колекции от златни монети, изработени от Монетният двор на Нова Зеландия.Първа инвестиционна банка предлага на своите клиенти две уникални колекции монети с висока колекционерска и инвестиционна стойност.Първата колекция е от 2 златни монети (1/4 и 1/25 унция) с изображения на легендарният кораб „Баунти“.Втората колекция е от 2 златни и една сребърна монета от по една унция с частично позлатяване.Колекциите са с едва 1000 броя тираж в световен мащаб. 250 от тях ще се разпространяват в България в офисите на нашата банка. Монетите са изработени от чисто злато, проба 999.9 и сребро с най-висока проба, 999. Сериите са в луксозни дървени кутии, като на дъното на всяка кутия има секстант, копие на уреда, използван при навигацията на корабите в миналото. Характерно за монетите сечени от Новозеландския монетен двор са именно високата чистота на златото и факта, че то се добива изцяло на територията на Нова Зеландия. За презентацията на колекцията ни гостува главният мениджър на Новозеландския монетен двор Марк Сътън и управляващият директор г-н Гари МакНаб.С удоволствие и гордост искаме да информираме всички любители на нумизматиката, че Първа инвестиционна банка вече предлага и два вида инвестиционни монети на Националната банка на Мексико – златна и сребърна „Либертад“ от една унция. По този начин се отбелязва началото на официалното сътрудничество на ПИБ с този нов партньор за България и Балканите. Монетите вече са налични в офисите на Банката.

Източник и снимки:  www.fibank.bg/blog/

Серия “Баунти”

Големият немски историк и Нобелов лауреат Теодор Момзен (1817-1903 г.) в своя забележителен труд „Римска история” казва: „Почти невъзможно е да се определи откъде етруските са дошли в Италия, но това едва ли е толкова важно, тъй като тяхното преселение е извършено в детския период на този народ, а цялото му историческо развитие започва и завършва в Италия.” За произхода им съществуват различни хипотези и учените постоянно спорят. Наричат ги с различни имена: етрури, тирсени, расени и пр. През първото хилядолетие пр.Хр. те населявали северозападния Апенински полуостров - древна Етрурия, около сегашна Тоскана, наричали ги и туски. С тях се свързва и името на Тиренско море, както и на Адриатическо, заради етруското пристанище Адрия, което контролирало северните морски пътища. Древногръцкият историк Херодот (IV в. пр.Хр.) твърди, че са се преселили от Мала Азия. (more…)