„Тук хората са имали аристократично усещане за света“ – казва ръководителят на разкопките н. с. д-р Светлана Венелинова за обитателите на могилата преди близо 7000 години

Пламен ГЕОРГИЕВ

Днес завърши третият сезон от археологическите разкопки на праисторическата селищна могила край с. Иваново, община Върбица, която сe датира към периода от 5800 до 5500 година преди Христа. Ръководител на проучванията е младата и много амбициозна изследователка н. с. д-р Светлана Венелинова, която завежда отдел „Праистория“ в Регионалния исторически музей в Шумен.
В нейния екип е също Иван Бабаджанов, който е уредник в отдел „Антична археология“ в РИМ. Научен консултант на теренните проучвания е д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. В състава на археолозите са още специалисти от Техническия университет във Варна, Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“ и Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Геофизичното проучване на обекта е направено от Петър Зидаров. (more…)

Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времето, които са много по-сериозни от тези на сушата. Това каза в интервю за радио „Фокус”- Бургас Михаил Заимов, който е член на организация, която провежда многократни експедиции, като локализира и изследва потънали кораби и подводници. Обектите са подложени на атаки и от страна на рибарските кораби, като често находките се закачат в мрежите им. Михаил Заимов уточни, че археологическите обекти под водата не стават толкова често предмет на иманярски набези, както се случва с паметниците на сушата. „Зависи от мястото. Примерно „Титаник” през цялото време е атакуван от иманяри. Те обаче не са от вида, който ние си представяме, а по-скоро са едни полулегални, които влизат в морето и през цялото време събират артефакти. По света пътува една много любопитна експозиция, която показва артефакти от „Титаник”. Тъй като подводният спорт се практикува в България вече повече от 50 години, голяма част от историческите антични паметници, които са били достъпна за човека на дълбочина около 30 метра, са ликвидирани в момента, но намирането на един античен съд и спускането на голяма дълбочина не е в сферата на възможностите на един конвенционален български иманяр”, обясни подводничарят. (more…)

Траките са пили вино в амфори от Тасос
Българският Мачу Пикчу - археологическият обект “Кози грамади” е наречен така, защото както във вярванията на инките, така и в тези на древните траки планината заема особено място. Тя е не само убежище и източник на важни суровини и храни за живота на траките, но е и обиталище на боговете. Разкритата тракийска резиденция е без аналог в Югоизточна Европа. По-точно - нейният надземен храм, изграден от монолитни камъни без свързващ материал между тях. Той е образец на самобитна тракийска архитектура, въпреки че се забелязват и известни гръцки влияния. За това, че става въпрос за владетелска резиденция, свидетелстват разкритите остатъци от амфори за вино от остров Тасос и костилки от маслини. Особено оригинална е перфектната отводнителна система около храма, която, оказа се, работи и при сегашните проливни дъждове.
Освен храма археолозите са разкрили вече и югоизточната флангираща кула, чиято височина е достигала 6 метра. (more…)

Още римския историк Плиний Стари, живял през 1 век е нарекъл живопистта “знаменито изкуство”. То според него се използвало от народите, за да запечатат за потомците велики събития и образи на прославени граждани.

Античните литературни източници съдържат имената на много художници от римската епоха, но повечето картини, за които ни говорят те не са се запазили. Оцелели са обаче много фрески в домовете, дворците и гробниците в Рим и значителна част от стенописите, открити при археологически разкопки в градовете Помпей, Херкулан и Стабий. Макар и повредени от пукнатини и понякога с избелели цветове, тези фрески и днес поразяват посетителите с великолепните декоративни композиции, с богатството на сюжетите и с разнообразието на художествените приоми. Тези изображения разкриват мисленето на древните художници и вкусовете на поръчителите. Друго достойнство на римската живопис от от І в. пр. Хр. - І в. след Хр. се крие в обстоятелството, че в много случаи тези фрески възпроизвеждат още по-древни гръцки образци. И по този начин те допълват нашите знания и за по-ранната безвъзвратно изгубена за нас живопис. На гръцки художници от дългия период от V до І в. пр. Хр.
(more…)

Дву- или тримачтов ветроход от 18-19 век откриха подводни археолози на 90 метра дълбочина на 26 мили източно от Созопол. Това е най-големият документиран кораб до момента от Центъра за подводна археология, съобщи неговият директор Христина Ангелова. Проучванията се извършват съвместно с Фондация BSTD (Black Sea Technical Diving). Основната им цел е локализирането и идентифицирането на археологически обекти под вода - изключително важно условие за последващи действия, насочени към тяхното опазване от дейности, които биха могли да доведат до тяхното разрушаване.

Обектът е локализиран на 10 юни т.г. на дълбочина 90 метра на 26 мили източно отСозопол с помощта на локатор за страничен обзор. По време на проучването вълнението на морето е било 2 бала, уточниха археолозите. На 27 юни при благоприятни метеорологични условия е било осъществено водолазно спускане на дълбочина 90 метра с престой на дъното от 20 минути. Определен е видът на потъналия съд и е заснет видеофилм, каза Христина Ангелова.
(more…)

Проф. Андрю Полтър и ст.н.с. д-р Венцислав Динчев ръководят българо-британската експедиция, която тази седмицата започна археологически проучвания край Никополис ад Иструм. В разкопките участват 45 английски студенти и 17 специалисти. С тях работят 7 български археолози и 25 души помощен персонал. Венци Динчев от Националния археологически институт с музей при БАН оглавява екипа от българска страна, а английският му колега ръководи британския екип. Двамата работят заедно от 1996 г. Обединява ги увлечението по римската история и желанието да превърнат Никополис ад Иструм в атрактивен туристически паметник.
За проучванията на Никополис ад Иструм британските институции осигуряват около 1 млн. паунда. Средствата ще бъдат отпуснати за 5 г., като финансиране предоставят Британската академия на науките, Британският съюз за изучаване на Античността, Центъра за византологични проучвания в САЩ и др. Основна цел на проекта е да бъде завършено изследването на Никополис ад Иструм от строителния период V-VI век. Проучванията в това направление са стартирали още при първата експедиция от 1985 до 1992 г. и са продължили през втората от 1996 до 2004 г. Сега усилията на британците ще бъдат насочени към разкриването на малко ранновизантийско укрепление в землището на Добри дял. Ще бъдат направени сондажни проучвания и на крепостта от същия период в района на Драганово и Горски горен Тръмбеш. Ще се работи още и в самия римски град, където музеят полага усилия да провежда ежегодни проучвания.
(more…)