Градът е бил открит с помощта на радиолокационен метод. Предполага се, че е принадлежал на племето на хиксосите.
Археологически разкопки, провеждани северно от делтата на Нил са открили древна столица на чужди завоеватели, управлявали Египет повече от 1664 до 1569 г. пр. Хр. Възрастта на града е повече от 3,6 хиляди години, пише днес The Daily Telegraph.
(more…)

Древните и модерните автори приемат 610 год. пр. Хр. като дата на възникването на Аполония Понтика. У Псевдо-Скимнос четем: “Тоя град (Аполония) основали мелетци, които дошли в тия места около 50 години преди царуването на Кир (558-529 г. пр. Хр.)”. В общи линии това се потвърждава и от археологическите находки. През V - IV век пр. Хр. милетската колония достига акме в своето развитие.

Аполония Понтика, днешния Созопол се намира в подножието на крайбрежното разклонение на Странджа, което носи името “Меден рид”. Всъщност то се е получило от названието на най-високия му връх “Бакърлъка”, което на турски език има същото значение. Трудно е да се проследи историята на този топоним, но е сигурно, че произходът му се корени в богатството му на медни месторождения и в тяхната експлоатация през вековете. Съществуват доказателства, че тукашните рудни богатства са били използувани още през меднокаменната епоха. Това са големи струпвания на шлака, топилки и археологически материали, произхождащи от акваториите на полуостров Атия и Созопол и едно еднослойно енеолитно селище в землището на село Черноморец, което се намира недалеч от полите на връх “Бакърлъка”. Античната Аполония е заемала днешния Созополски полуостров, наричан още Скамний. Поради големи промени на бреговата ивица много от ранните археологически материали, керамика, пластични паметници и др. сега се откриват под водата при подводни проучвания.
(more…)

И маняри копаят необезпокоявани от никого в древна Рациария, антични колони на над 2000 г. се валят в калта.

Видински полицаи откриха работилница, в която самоук майстор правел на конвейер копия на различни антични предмети и фрагменти от керамични съдове, монети и метални предмети. След това ги продавал за оригинали. Полицаите намерили артефактите в имот в дунавския град на ул. “Васил Априлов”. Къщата се обитавала от криминално проявения 40-годишен видинчанин Венцислав Т., който се слави като страхотен майстор реставратор.В момента е безработен , а преди години е бил таксиметров шофьор. Полицаите открили в пригодена за реставрации работилница много калъпи и заготовки за изработка на копията.Работилницата била в стая на втория етаж от къщата, имало е обособено “работно място” - работилница за реставриране на антични керамични съдове и изработване на копия на артефакти. По първоначални данни мъжът е реставрирал и предлагал за продажба и размяна незаконно притежавани археологически находки. Той купувал фрагменти и части от антична керамика, след което с максимална точност придавал завършен вид на съдовете. Готовата продукция с автентичен вид била предлагана на черния пазар на високи цени. При претърсването са намерени големи количества керамични съдове, фрагменти, монети и метални предмети. Иззети са 16 керамични лампи, 15 стомни, 8 делви, 24 керамични урни, паничка, чаша и гърне, множество керамични фрагменти. Сред иззетите количества метални предмети има 32 монети от бял метал везни, 30 метални кръста, 23 фибули и множество части, метални предмети с форма на връх от стрела, 17 фигурки с човешко изображение, метални халки, апликации и др. Предстои експерти да установят произхода и стойността на иззетото. В картонен кашон са намерени 21 калъпа и шест заготовки за изработка на антики.Полицейската акция е извършена във вторник от служителите на териториално звено БОП и криминалисти от ОДМВР-Видин. По случая в ОДМВР-Видин е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 278, ал.1 от НК.
.
Копаят с фадроми
От години иманярството във Видинско процъфтява. Парчета от антични съдове, монети, фибули и всевъзможни предмети на по 2000 години се откриват от иманярите в района на антична Рациария край село Арчар, в местността Дортикум край село Връв, в местността Анище край Белоградчик . Обикновено иманярите разорават античните местности с багери, фадроми , използват най различни уреди - металотърсачи и супермодерни скенери за откриване на антични предмети. За многото безработни роми в района да копаят за някого в античните местности е истинска далавера. За дребни стотинки те разкопават земята, която след набезите им прилича на лунен пейзаж. Екип на “Монитор” посети наскоро антична Рациария, където снима иманяри да копаят. Край тях бяха разхвърляни части от антични предмети, повечето от които счупени и унищожени. Няколкотонни мраморни колони и блокове с различни орнаменти стояха захвърлени, защото няма как да бъдат пренесени. Всяка от колоните тежи минумум от 500 кг до над тон.

http://www.monitor.bg/

“Вече 3 години чакаме финансиране по спечелен проект за ремонт на пътя до древноримския град Никополис ад Иструм.” Това сподели пред “Труд” кметът на великотърновското село Никюп Христо Лазаров.

Преди 4 години управникът разработил проект и кандидатствал за средства, за да бъде оправен подходът към археологическия резерват в землището на Никюп. Разработката била одобрена, но и до днес от спечелените на книга 200 000 лв. все още няма и стотинка. Трасето е дълго 2 км и свързва главния път Русе-Велико Търново с античния град. От асфалтовата настилка обаче почти няма следа, а участъкът е осеян с ями като кратери. Ако някой все пак реши да мине през лунния пейзаж, рискува да потроши автомобила си. Заради това български и чужди туристи са принудени да пришпорват возилата си през нивите, за да стигнат до обекта.

“Ходих в земеделското министерство, за да питам какво става с парите. (Проектът е минал през тях, защото трасето се вие през обработваеми земи и по него минава селскостопанската техника от района.)Чиновниците откриха цялата документация да прашасва в една канцелария. Вдигнаха рамени и заявиха: “Ако се намери някой да лобира за вашия, може и да се намерят пари”, възмущава се Христо Лазаров.
(more…)

Още през бронзовата епоха, през ІІ-то хилядолетие пр. Хр., днешният Несебърски полуостров е бил посещаван от кораби, доплавали от близки и далечни брегове. Доказателство за това са многобройните каменни котви, открити предимно в акваторията на днешното пристанище. Бронзовата и ранножелязната епоха са засвидетелствувани и на самия полуостров. Тук са намерени керамични фрагменти, датиращи от този ранен период на тракийската история.
Два керамични фрагмента източно-гръцка керамика с изображения на сирени от началото на VI в. пр. Хр. показват, че още през тази ранна епоха местните траки са поддържали контакти с източносредиземноморските области. Едно ойнохое с чернофигурно изображение на Херакъл в борба с Критския бик се отнася точно към времето на основаването на Месамбрийската полития около 519/512 г. пр. Хр. Новата колония се оформила окончателно през 494 г., когато прогонени от персите граждани на Калхедон и Бизантион дошли на полуострова и с благословията на местните траки трайно се заселили тук. Можем да предположим, че предходната, първа вълна от колонисти е дошла от Мегара и затова древните свидетелствуват, че Месамбрия има три метрополии – Мегара, Калхедон и Бизантион.
Новите обитатели на Несебърския полуостров запазили старото тракийско име на града. В него се съдържа името на легендарния тракийски основател Мелсас. Той е епоним на Месамбрия и това е отбелязано в надгробната епиграма на Юлия, която датира от II в. след Хр. и съдържа стиха “Mesembría dé mu patrìß ˜pò Mélsa kai bría” (IGBR, 345). Известно е, че втората съставка от името - “брия” на тракийски език е означавала “град”.
Този надгробен релеф се състои от четири изобразителни полета. В най-горното, под триъгълния фронтон виждаме тракийската богиня Бендида (Артемида) в ловна сцена. Под нея покойницата е представена с две обърнати надолу факли. Тя е предрешена като богинята на Подземното царство Хеката, която също е свързана с Артемида. В третото поле забулена Юлия-Хеката е седнала в колесница и шествува с нея към отвъдното.
Надгробният релеф на Юлия е открит при днешното село Ахелой. Многозначително за нас е точното изписване на името на легендарния тракийски основател Мелсас (имен. падеж). Това помогна на издателите на антични текстове да коригират противоречивото по-ранно четене “Мелна” у Страбон и да го заместят с правилното “Мелсас”. (more…)

Величествените развалини на римския и византийски град УЛПИЯ ЕСКУС се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенски окръг, на 5 км южно от вливането на р. Искър /в античността р. Ескус -тракийско име/ в Дунав. Той възникнал като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. /управлението на Август/, в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, което трябва да се локализира северно от римския град. Географът Клавдий Птоломей /II в./ нарича града „Ескус на трибалите”.

Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. При Антонините и Северите, прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между коитo готите. Нов подем градът бележи по Времето на Константин Велики, когато бил построен каменен мост на р. Дунав между Ескус и Сукидава /дн. с. Челей до гр. Коравия в Румъния/. Ескус станал жертва на хунските нашествия през първата половина и особено около средата на V в. При император Юстиниан Велики /527-565/ били възстановени крепостните му стени. След това не се споменава в писмените извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. /585 г./, когато пострадали множество градове, военни лагери и селища в дн. Северна България. След едно прекъсване от няколко века върху развалините на Ескус през Х век било построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския Военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.
(more…)