Румен и Росен не са иманяри, а самоуки археолози, с които доцентите говорят като с колеги. Двамата близнаци са събрали над 350 предмета от всички исторически епохи.

Когато Бог е ръсил талантите над България, сигурно си е дал сметка, че с толкова певци и художници ще ни прочуе по света, та решава да посее и малко дарба за историческа памет. И взел, че изсипал семето над село Искра, Първомайско - в семейството на Тамара и Христо Иванови, или Хювкюш и Ибрям, ако предпочитате. За да е сигурна работата, застрахова се с двойна бройка и така природните таланти в областта на историята и археологията се появяват дублирани - Шефкет и Али, или както се наричат от много години - Румен и Росен Иванови. Първо им праща един млад даскал по история, чиято роля в науката май е на път да се изчерпи с факта, че е показал първите разкопки на мургавите шестокласници. За съжаление поради причини, които нямат нужда от обяснение, той вече заработва в един автосалон в Пловдив. После Бог или съдбата им праща една учителка - Тодева, която има търпението да ги изслушва и да им обяснява, както и да се пали наравно с тях за всяко късче палеолитна керамика. И в този момент, на 18-ата година от експеримента, идва доц. Иван Джамбов, ръководител на катедра “История ” към Пловдивския университет, който “ги хваща за ушите” и ги насочва пак към образованието, макар и да казва за тях: “Имам ги за колеги”.

(more…)

Октавиан Август, създателят на Римската империя, е една от бележитите фигури в историята. Той слага край на гражданските войни, разкъсващи Римската република през първия век пр. Хр., и реорганизира управлението по такъв начин, че в продължение на две столетия в империята царят вътрешен мир и благоденствие.

Роден в 63 г. пр. Хр., Гай Октавий (известен повече като Октавиан) получава титлата „Август“, когато става на трийсет и пет години. Той е внук на Юлий Цезар, който е видна политическа фигура в Рим, когато Октавиан е още малък. Самият Юлий Цезар няма законородени синове, харесва момчето и помага да бъде подготвено за политическото поприще. Когато Цезар бива убит в 44 г. пр. Хр., осемнайсетгодишният Октавиан все още се учи.
(more…)

“Археология на късноантичните съкровища южно от Долен Дунав”
Тази част поставя началото на анализа на материала от територията на Тракия и Дакия с класификация на сборните находки от накити и предмети на лукса според различни признаци и информацията, която те предоставят като съвкупност и единица. Те илюстрират материалното състояние на провинциалното население. Благодарение на Едикта на император Диоклециан може приблизително да се изчисли цената на един предмет или стойността на цяло съкровище, не само като съдържание на благороден метал, но и като цена на положения труд върху изработката и украсата на дадено украшение. За по-късния период такива сведения липсват и данните, които дават единствено стойността на метала представят само приблизителна цена на предметите от една сбирка. На второ място, количеството концентрирани на едно място скъпоценности може да даде частичен отговор на въпроса за местните ателиета и импорт. Разгледаните находки показват един хомогенен характер по отношение качеството на изработка на съдържащите се в тях предмети. (more…)

“Стил и техника на украса в късноантичното ювелирство”
Основните стилове в късноантичното ювелирство се характеризират чрез най-използваните техники за орнаментация. Всички те са познати от по-ранните периоди, като някои от тях намират ново измерение. Главна и повсеместна особеност в много от вътрешните и периферните области на Източната и Западната империя е полихромието, постигано с различни способи. Тази многоцветност съществено се различава от инкрустацията на по-ранния период, като връща към времето на елинизма и до голяма степен има източен характер. Акцентът върху отделните детайлиизмества гладката линия и повторяемостта, характерни за по-ранните бижута. По-често явление са накити, съставени от отделни, богато украсени сегменти и висулки. Някои от тях намират забележителни паралели сред произведения на късноелинистическата бижутерия. Всеки един от съставящите ги елементи привлича вниманието отделно и би могъл да действа сам за себе си. Различните по цвят камъни подсилват колористичния ефект. (more…)

“Поглед върху римското ювелирство”
Акцентът е поставен върху значението, което имат накитите и предметите на лукса в живота на римското общество от ранноимператорската епоха. Ролята им като знак за определен социален статус и обществен престиж нараства в контраст с републиканските норми за сдържаност. От първостепенно значение е въпросът засъществуването на итало-римската традиция и независимостта и от гръцката. В общи линии, характерни за нея са абстрактните геометрични форми, в които се размиват гръцките натуралистични елементи. В същото време се увеличава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо за понататъшното развитие. Отделните области на империята запазват и елементи от своите автохтонни традиции, които формират облика на местната продукция. Увеличава се ролята на източните провинции, които са в основата на второто основно елинистическо-римско течение. (more…)

“Роля и значение на ювелирството през късната античност според писмените сведения и иконографски източници”
Представени са основните писмени сведения, даващи представа за мястото на накитите и предмети на лукса в константинополския императорски двор иаристократичните кръгове, които са основните поръчители на висококачествените произведения. Накитите – символ на императорската власт търпят развитие през целия период на късната античност, като тенденцията е към увеличаване на масивността и богатството на орнамента. Тази промяна намира частично обяснение в съперничеството, което има римския император с монарсите на Сасанидска Персия, източната ориентация на основните ателиета, търсенето на материално изражение на божествената императорска власт. Отделно от това произведенията на столичните ювелири заемат важно място в дворцовия церемониал, както и в дипломацията и външната политика спрямо съюзни източни и варварски владетели. Самите майстори са представени в писмените източници като фигури със значително влияние и материални възможности, заемащи важно място в йерархията на служебната аристокрация. Те имат различни права и задължения, между които са гравирането на монетни щампи, контролът върху чистотата на метала, а може би и качеството на изработка на по-масовата продукция. (more…)