Още римския историк Плиний Стари, живял през 1 век е нарекъл живопистта “знаменито изкуство”. То според него се използвало от народите, за да запечатат за потомците велики събития и образи на прославени граждани.

Античните литературни източници съдържат имената на много художници от римската епоха, но повечето картини, за които ни говорят те не са се запазили. Оцелели са обаче много фрески в домовете, дворците и гробниците в Рим и значителна част от стенописите, открити при археологически разкопки в градовете Помпей, Херкулан и Стабий. Макар и повредени от пукнатини и понякога с избелели цветове, тези фрески и днес поразяват посетителите с великолепните декоративни композиции, с богатството на сюжетите и с разнообразието на художествените приоми. Тези изображения разкриват мисленето на древните художници и вкусовете на поръчителите. Друго достойнство на римската живопис от от І в. пр. Хр. - І в. след Хр. се крие в обстоятелството, че в много случаи тези фрески възпроизвеждат още по-древни гръцки образци. И по този начин те допълват нашите знания и за по-ранната безвъзвратно изгубена за нас живопис. На гръцки художници от дългия период от V до І в. пр. Хр.
(more…)

Според американски учени античният цар- завоевател Александър Македонски е бил отровен с калихеамицин - отрова, която според митовете се съдържа във водата на легендарната река Стикс. Доклад на тази тема е бил прочетен на XII-я Международен конгрес по токсикология в Барселона, като основните аргументи се цитират от Discovery News.
Историците и токсиколозите са изучили древните митове за река Стикс, течаща през Подземното царство, в която са се кълнели и самите богове. Ако пристъпят клетвата си, те трябвало да пият вода от подземната река. Изследователите са обърнали внимание на симптомите, които се появявали след изпиването на водата- хората не могат да се движат и говорят, изпадали в състояние, подобно на кома. Подобни симптоми според древните автори са били наблюдавани и при Александър Македонски, когато той заболял след поредния пир във Вавилон. Той 12 дни страдал от жестоки болки, не можел да се движи, а след това изпаднал в кома. На 11 юни 323 година пр.н.е. той е бил обявен за мъртъв. Версията, че Македонски е умрял не от естествена смърт, издига още Плутарх, въпреки че и сам не вярва в теорията си: „Отровата, както съобщават, станала ледената вода, която на капки, като роса, се стича от някаква скала близо до Нонакрида. Събралата се вода я изсипват в конско копито, защото не може да се запази в никакъв друг съд, тъй като е толкова отровна и толкова студена, че не може да се запази в друг съд”.
http://www.cross-bg.net

Първата работа на Октавиан Август след като станал единовластен господар на Рим била да постави задача на творците да го прославят. Той отбягвал да се нарича император. През републиканския период това било прости една военна длъжнос в тежки моменти за Отечеството. Август предпочитал званието “Принцепс”. Тя едвала от израза Princeps senatus както се наричал първият от списъка на сенаторите. Едноличният господар правел и други обходни маневри, за да хвърли прах в очите на римското общество. В началото на своето управление той предприел серия от действия и издал редица разпоредби, в които се фиксирало възстановяването на старите добродетели от първите векове на републиканския Рим. Едновлемено с това архитектите и скулпторите трябвало да строят храмове и да ваят статуи, които да прославят и обожествяват принцепса. И титлата Augustus от съществително нарицателно се превърнала в съществително собствено, присъдена на Октавиан. И той останал в историята като Октавиан Август. Самият термин augustus има значение “щастливец”, по-скоро човек, роден под щастливо знамение. Смята се ,че augustus идва от augur - член на колегията на авгурите, които съобщават на простосмъртните римляни волята на боговете. И от “авгур” - “аугустус” т. е. удостоен от боговете с щастлива съдба, по християнска “благословен”, на гръцки се казва “себастос” - възвеличен от боговете.
(more…)

Учениците да учат историята на българите преди 681 г.,предлага историкът проф. Георги Бакалов.

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”. Списание 8 е медиен партньор на проекта.

За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.
(more…)

Един от последните бастиони в защита независимостта на България срещу османското нашествие е крепостта “Боженишки Урвич”, намираща се в Ботевградския предбалкан. Тайните на тази крепост започват да оживяват в двайсетте години на миналото столетие, когато под корените на стар явор се открива средновековен скален надпис. Векове наред заветът от надписа е бил скрит, докато природните сили, откъртвайки дървото, разкриват древно предание за поколенията, издълбано в един съдбовен момент за българската държава – нашествието на османските завоеватели на Балканите.
СКАЛЕН НАДПИС

Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА
(more…)

Показват най-страшното оръжие на траките.
Навярно малцина у нас знаят какво е това рамфея. Сега любознателните не само могат да видят това древно оръжие на траките, но и да разберат как се използвало. Няма нужда да се ровят в книгите или в интернет. Достатъчно е да посетят новата експозиция на Националния исторически музей “Съкровищата на одриските воини”. Изложената рамфея вероятно е била използвана в много битки. Дългото 1,4 м острие еднакво добре е вършило работа и като копие за ръкопашен бой, и като меч, обяснява един от експертите в НИМ д-р Лазар Гичев. Той е категоричен, че използването на рамфеята изисква изключителна подготовка, което от своя страна дава основание да се говори за съществуването на тракийска бойна школа. (more…)