Или как се доубива елен с гръцка заешка тояга.
В дясната си ръка мъжът държи метателно копие. Но какво носи в лявата?
Този въпрос провокира толкова разнобой от края на 2000-а, когато Георги Китов откри Александровската гробница с ловните сцени в нея, че може да влезе в “Гинес” . Защото за оръжията на траките се знаеше доста, но дотогава никой не беше забелязал сред тях подобие на късото криво нещо с пъпки (възли).
Самият откривател предположи, че ловецът от фриза в гробницата край хасковското село Александрово носи косер или крив боен нож - махайра. Покрай любимата си теза за орфизма проф. Александър Фол оспори, че по-скоро е сърп, “един от типичните менадски инструменти”. (more…)

На 5 км северно от Ардино, където бързеите на Арда прорязват планината, се намира Дяволският мост, Шейтан кюпрю.  Пътят е стръмен за кола и се спуска надолу по северен склон, по който към Арда се стичат вади и поточета. Влажността е висока и заради близостта на реката, папратите и мъховете царуват тук, а пътят е кален. Все пак, с кола може да се стигне до самия мост, едва ли много по-бързо, отколкото пеша. Струва си да извървите разстоянието, заради красивите гледки и невероятния планински въздух, скалите обсипани с цветя, папратите с човешки бой. До моста се стига за около час, час и половина за разглезени граждани, с всичките спирания за снимки и почивка. Някъде около средата започвате да чувате шума на реката, много преди да я видите. Вероятно затова райското родопско кътче е получило зловещото си име - като придойдат водите на Арда се чува рев като от дяволско гърло. Ревът на придошлата Арда е правел впечатление още в античносттта. Описан е от древноримския историк Апиан. (more…)

Градът е бил открит с помощта на радиолокационен метод. Предполага се, че е принадлежал на племето на хиксосите.
Археологически разкопки, провеждани северно от делтата на Нил са открили древна столица на чужди завоеватели, управлявали Египет повече от 1664 до 1569 г. пр. Хр. Възрастта на града е повече от 3,6 хиляди години, пише днес The Daily Telegraph.
(more…)

Кое е по-значимо - басейнче с диаметър 4.42 или паркинг на 5 етажа? В този случай е важна възрастта, размерът няма значение, шегуват се археолозите, откакто се укротиха строителните страсти.
Вече никой не спори, че парчето от античните терми, разкрито по трасето на новия топлофикационен колектор до Баня баши джамия покрай строежа на метростанция 8, трябва да се запази и експонира. Дори с цената на нов проект, който ще свие местата в планирания там паркинг от 700 на 200-300.
“Подписахме протокол, според който паркингът остава само под “Мария Луиза” и над метростанцията, частта към ЦУМ отпада - потвърди инженер Кирил Зайков, зам.-началник на управление “Инвестиционна дейност” в “Метрополитен” ЕАД. - Вместо това ще се оформи археологично ниво, свързано с другото под Ларгото. (more…)

Пловдив не е градът на Филип Македонски„, казват много съвременни историци.

Общоприета е тезата, че Градът на тепетата е кръстен на своя покорител Филип Македонски – баща на великия Александър Македонски. След множество изследвания обаче, става ясно, че Филип дори дори не е влизал в Пловдив. Следователно няма как да е дал и името си на града. Нито неговият историограф Теопомп, който документирал всичко, е писал по въпроса, нито някой друг. Само Тацит „е чул, че Филип е дал името си на Филипополис“. Но най-вероятно този Филип не е Македонски, а  Филип I Араб, който е управлявал Рим. През 247 година сл. Хр. той направил множество дарения и подобрения на тогавашните градове по света, по случай 1000 години от основаването на Рим. Сигурно това е била и причината, поради която са кръстили Пловдив Филипополис.
(more…)

Мистерия обгръща местата на вероятните находища.
Който търси, намира, казва Димитър Бошнаков.
Димитър Бошнаков от Нова Загора е бивш военен, а сега охранител във фирма. Казва, че е най-бедният златотърсач на планетата. „Ако бях от големите играчи, сега нямаше да съм тук, нито пък някой щеше да знае името ми. У нас има  криворазбрано мнение за тази страст. Тя няма нищо общо с иманярството”, казва той. Крастата, от която отърване няма, му се лепнала през 1994 г. „През януари с моя комшия се чудехме какво да правим, случайно в едно заведение един познат ни провокира. Айде да ходим да вадим злато, каза той. И така, в снега, се озовахме край една река до Гурково. За цял ден къртовско ровене извадих една прашинка. Това беше. Вече знаех какво мога да правя”, разказва мъжът. После основал  сдружение „Български клуб на златотърсача” в Нова Загора. Целите му са да популяризира сред гражданското общество понятието златодобив и познанието за него да стане достъпно, както и да създаде обществена нетърпимост към незаконния добив на благородния метал. След регистрацията на сдружението обаче то така и не станало действащо. Членовете му са притиснати от невъзможността да обсъждат и огласяват информация - защото така ще пратят  иманярите да ровят и копаят.
Тайната е над всичко,
(more…)