Един от последните бастиони в защита независимостта на България срещу османското нашествие е крепостта “Боженишки Урвич”, намираща се в Ботевградския предбалкан. Тайните на тази крепост започват да оживяват в двайсетте години на миналото столетие, когато под корените на стар явор се открива средновековен скален надпис. Векове наред заветът от надписа е бил скрит, докато природните сили, откъртвайки дървото, разкриват древно предание за поколенията, издълбано в един съдбовен момент за българската държава – нашествието на османските завоеватели на Балканите.
СКАЛЕН НАДПИС

Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА
(more…)

Археологически разкопки на крепостта „Родостица” в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла ще започнат в началото на юли. Екип от археолози под ръководството на ст.н.с. Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, ще продължи проучванията, започнали през 2004 г. Ще участват студенти от САЩ, Украйна и от страни от Европейския съюз.
Крепостта е на възвишение над Арда на границата между България и Гърция. Близо век е била в строго охранявана гранична зона, недостъпна за иманяри.
Добре запазените крепостни стени от ломен камък, споен с хоросан, ограждат 10 дка площ. Истинско откровение за археолозите е дебелият културен пласт, натрупан за близо 900 г. човешко присъствие от 1 до 13 век. Сред най-интересните находки са българска коланна апликация и шамански звънчета, свидетелство за времето, когато през 9 век войните на Крум са превзели крепостта. Вероятно за известно време тя е била седалище на доверен на хана боил - с войниците си е охранявал границата. (more…)

В епохалните воини на великия български цар Калоян с кръстоносците има едно име, което е свързано с Източните Родопи-замъка Родостица. Той е бил стожер на границата между Българското царство със престолнина Търново и Латинската империя със столица Цариград.

Непосредствено след величавата победа при Одрин през 1205 г., когато Калоян пленява император Балдуин следват поредица от походи в Тракия. Срещу българският владетел се изправя братът на латинския император Анри. Той търси реванш за катастрофалното поражение. Ето какво пише за една от маневрите на Калоян през 1206 г. латинският хронист Жофроа дьо Вилардуен: „И тогава пристигна в лагера на франките новината, че Йоанис се е установил в един замък, който се нарича Родестюик. И на сутринта войската на франките потегли и язди към тази посока, за да търси битка. А Йоанис се махна и язди назад към своята страна”.
(more…)

Златни и сребърни монети открити наскоро на Скопското кале в република Македония е най голямата находка открива до сега.Това каза археологът Паско Кузман пред националните медии.Археолозите са намерили 44 златни и 76 венециански монети,датиращи от 13 век или от Византийската епоха.Това е най значимият археологически материал намерен на Скопското кале,заедно с средновековни печати,които бяха открити преди години на мястото.
Златни и византийски монети са били открити и на други места във Македония,но в по малки количества.Според археолозите,големи количества от бронзови монети често се срещат в древните обекти из Македония.
В новооткритите златни монети са подпечатени изображенията на византийските императори и библейски мотиви,а на венецианските сребърни монети са изобразени венецианските лидери. (more…)

Крепостта ще бъде предоставена за управление на община Перник.
Средновековната крепост Кракра ще бъде предоставена за управление на община Перник. Това гласува общинският съвет в града. Решението е взето по предложение на Министерството на културата, за да може обектът да стане привлекателно място за туристи.

Община Перник е спечелила проект на стойност 4,5 млн. лв. по оперативна програма “Регионално развитие” за възстановяването на средновековната крепост и инфраструктурата около нея. Предвижда се да бъдат реконструирани и три древни храма.

Изключително интересна като архитектура е привратната църква,

която се е намирала до главния вход на крепостта. Тя е уникална с това, че е на два етажа и е разделена от проход, през който се е минавало като по улица. Според директора на общинския културно-информационен център Кирил Манов в света има само четири подобни църкви.

Също така ще бъде възстановена кръстокуполната черква, намираща се в непосредствена близост до двореца на болярина Кракра. Храмът се

смята за архитектурно бижу от Средновековието. Нов живот ще бъде даден и на раннохристиянската базилика, датираща отпреди петнадесет века. Тя ще се развие и като културно-исторически

информационен център. Тук ще се

провеждат изложби на закрито и разностранни камерни

културни прояви. Ще бъде възстановена източната стена на крепостта, включително със зъберите на стените и двата бастиона, достигащи 12 метра височина.

Предстои да бъде изграден и демонстрационен център “Магията на вековете”, чието техническо изпълнение се подготвя в момента, както и атракцията “Звук и светлина”.

Повече от година община Перник работи по превръщане на твърдината на историческия хълм Кракра в туристически продукт. Нощем крепостта е осветена и се забелязва от преминаващите по международния път София - Кюстендил.
.http://www.monitor.bg

Таен проход свързва древната крепост с близката река, разкриха още археолози

В самата крепост, разположена на високо плато, не е имало естествен водоизточник. Това принудило местните да прокопаят проход, който да стига до близката река.
В долния край на прохода те изградили огромна водна кула с кладенец.

Тя е била замаскирана като част от отбранително съоръжение, дълго около 65 м, и скрито в естествено ждрело между два скални масива, разкри зам.-ръководителят на разкопките Милен Николов.
„По-голямата част от съоръжението е била под земята, с ходова платформа отгоре, която го е скривала допълнително. Така то е изглеждало отвън като малка крепост, която е куха, с таен проход в нея и с кладенец”, разказа археологът.

Интересен факт е, че каптирането на водната кула е направено с големи каменни блокове - най-вероятно квадри от разрушенията от римския град Деултум. До сега е достигната дълбочина от 3,5 метра, но според археолозите кладенецът е бил дълбок поне още 3 метра.
Уникалното съоръжение е изградено през V век и е укрепено допълнително през ІХ-Х век.
(more…)