Фрагмент от късноантичен надпис на гръцки потвърждава хипотезата, че „Родостица” е била седалище на византийската администрация в региона

Нови доказателства за българско присъствие почти под Одрин още през 9-10 век.
Фрагмент от плоча с късноантичен гръцки представителен надпис от 4-6 век и български коланен накрайник, две апликации и звънче зарадваха археолозите в началото на разкопките на крепостта „Родостица” в местността Балък дере. Тя се намира под село Хухла, Ивайловградско, на границата с Гърция. Проучванията започнаха в началото на юли със спомоществователството на верига хотели „Чепишев” и хотел „Хилтън” в София. Средствата ще са достатъчни археолозите да работят до края на месеца, но се надяват да намерят начин да продължат и през август.
И тази година ръководител на екипа от около 20 души е археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Негови помощници са студенти в последен курс по история от Софийския университет и от магистърска степен от Шуменския университет. Участват като доброволци 12 студенти от САЩ, Китай, Полша, Словения, Чехия и Турция. Те не са историци, от най-различни специалности са, но интересът към археологията ги е събрал в това най-южно ъгълче на България. (more…)

Дамски златен пръстен от ХIV в. откриха археолози в крепостта Кастрици в резиденция “Евксиноград” край Варна. Средновековната обител е известна още като “Чатал таш калеси” или “Айя Яни калеси”.

Пръстенът тежи 8 г. Инкрустиран е с полускъпоценен камък. Сходен е с пръстените, открити на Трапезица във Велико Търново миналата година.

При разкопките в “Евксиноград” са разкрити казармите на крепостта, както и медни монети, сечени по времето на деспот Добротица. Намерени са керамични стомни и кани.
Варненски археолози проучват Кастрици от 2005 г. По-рано там бяха намерени скелет, пронизан от стрела, медальони с изображение на Исус Христос, сребърно съкровище и златни накити.

“Материалите показват, че крепостта е градена през V в. Подобно на крепостите в Добруджанския край, както и всички останали в Северна България, тя е била унищожена по времето на Аваро-славянското нашествие”, обясни ръководителят на разкопките и директор на Археологическия музей във Варна доц. д-р Валентин Плетньов.
http://www.trud.bg/

Българската национална валута – левът, навърши на четвърти юни 130 г. През 1880 г. влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, с който българският лев с подразделението си „стотинка” е определен за национална парична единица. Основа за монетната ни система стават принципите на Латинския монетен съюз, която дава право да се секат и използват три вида монети-златни, сребърни и медни. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. При възстановяването си през 1878 г., след Освобождението от петвековно османско владичество, младата българска държава не разполага със собствена монетарница. (more…)

Държавата и общините да си сътрудничат при стопанисването на археологическите забележителности.
- Проф. Овчаров, трета поредна година вие провеждате разкопки под Царевец. Може ли вече да се достигне до някакви заключения  за живота тук през Средновековието?

- Да, действително трето поредно лято ние провеждаме археологически разкопки под хълма Царевец в кв. „Асенов”, финансирани от община Велико Търново. Първата година започнахме с разкриването на някогашната църква „Св. Иван Рилски”, а след това извършихме разкопки и в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел”. И намерените досега находки убедително потвърждават моята първоначална теза. А именно, че през Средновековието, по време на Втората българска държава, в този район се е намирал един цялостен манастирски комплекс. Това е бил царски манастир и в него са били погребвани членовете на царската фамилия и висшите духовни лица на старата столица.  Така че надяваме се следващата година да имаме щастието най-после да открием и някое царско погребение.
(more…)

Археологически разкопки на крепостта „Родостица” в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла ще започнат в началото на юли. Екип от археолози под ръководството на ст.н.с. Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, ще продължи проучванията, започнали през 2004 г. Ще участват студенти от САЩ, Украйна и от страни от Европейския съюз.
Крепостта е на възвишение над Арда на границата между България и Гърция. Близо век е била в строго охранявана гранична зона, недостъпна за иманяри.
Добре запазените крепостни стени от ломен камък, споен с хоросан, ограждат 10 дка площ. Истинско откровение за археолозите е дебелият културен пласт, натрупан за близо 900 г. човешко присъствие от 1 до 13 век. Сред най-интересните находки са българска коланна апликация и шамански звънчета, свидетелство за времето, когато през 9 век войните на Крум са превзели крепостта. Вероятно за известно време тя е била седалище на доверен на хана боил - с войниците си е охранявал границата. (more…)

Имаме на лице една свещена планина, една обожествена територия, която ще ни поднася изненади, прогнозира заместник-директорът на НИМ

Интервю на Десислава Конакчийска, Информационна агенция КРОСС

Г-н Христов, започвате разкопки на тракийска резиденция на връх Кози грамади. Кога бе открит този паметник на тракийската култура и до сега изследван ли е?
Този паметник беше открит от мой екип през 2005 година, заедно с една много интересна крепост и светилище, разположени на самия връх, а резиденцията е разположена в югоизточното подножие на в. Кози грамади. Всъщност това е иден голям селищен комплекс, който включва могилни некрополи, отделни сгради разположени по склоновете на върха. От 2006 г. проучванията бяха временно спрени поради липса на средства. Тази година ги възобновяваме под егидата на НИМ. Ние продължаваме една дългосрочна програма, в която партньор е и община Хисаря.
(more…)