Българската национална валута – левът, навърши на четвърти юни 130 г. През 1880 г. влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, с който българският лев с подразделението си „стотинка” е определен за национална парична единица. Основа за монетната ни система стават принципите на Латинския монетен съюз, която дава право да се секат и използват три вида монети-златни, сребърни и медни. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. При възстановяването си през 1878 г., след Освобождението от петвековно османско владичество, младата българска държава не разполага със собствена монетарница. (more…)

 

Налагат се промени в Закона за културното наследство,  каза членът на УС на Съюза на колекционерите и бивш шеф на „културното” звено в НСБОП Кирил Христосков. По думите му така написаният закон създава напрежение при колекционерите. Според Христосков в закона не достатъчно добре изяснен и понятийният апарат.
Съюзът на колекционерите в България ще открие на 7 юни изложбата “Другият музей”, където ще покажат експонати от частни археологически и нумизматични колекции, както и скулптури, филателия, оръжия, ордени, медали и униформи. Изложбата може да посещава до 21 юни в Галерията за чуждестранно изкуство.
(more…)

Statia NOMER: 772
Za da poluchite koda za dostap do statiata, molia izpratete SMS na stoinost 60 stotinki s dds sas sadarjanie: MDA raztojanie 772 na kratak nomer 19213 za vsichkite mobilni operatori.
Izpratete SMS: MDA 772

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

Между богатия и разнообразен археологически материал, открит по време на системните разкопки в ражона на крепостта Ряховец (1985 - 1988) и предшестващите ги теренни проучвания в предходните години, бе намерен и изобилен нумизматичен материал.

Анализирайки по периоди монетните емисии, намерени в крепостта още в самото начало става ясно, че макар и разнообразни по вид, хронология и номинали те биха могли условно да се разделят вътрешно на две основни групи.

Първата, която е значително по малобройна, обхваща всички антични монети, сечени в периода II век преди новата ера до последните десетилетия на VI от новата ера. Най – ранните монети в тази група са бронзови екземпляри, върху ядрото на които са представени стилизирани изображения на подобие на монетите на Филип II. До момента са открити три екземпляра, които се явяват най – ранни монети, открити в района на крепостта при археологически разкопки.
(more…)

 

Уникална римска монета за милиони долари излязла от търбуха на овен в двемогилското Брестовица. Добичето докопало златната пара по време на паша и доста я предъвкало преди да я глътне, станало ясно от последвалия оглед на находката.
Случаят е описан от Димитър Драганов от Регионалния исторически музей в доклад на научната конференция по повод 100-годишния юбилей на музея през есента миналата година.
Безценната пара с диаметър 21 милиметра и тегло 4.32 грама излязла на бял свят точно преди 50 години, когато стопанинът на животното Марин Ботев решил да му тегли ножа.

Мечтата на всеки нумизмат по света

била открита при почистването на стомаха на овена. Бай Марин съобщил за монетата на кмета и скоро след това тя била откупена от русенския музей. Дълги години никой не обърнал внимание на находката и тя била интересна най вече с куриозните обстоятелства при откриването й. Нещата се променили коренно, след като с нея се сблъскал историкът Димитър Драганов. Набитото му професионално око веднага уловило униката, който се оказал изключително рядък ауреус на римския император Траян Деций. (more…)

Иван Танев Иванов

Обр. 1. Кушански монети на Герай. Забележете, че владетелят е с изкуствена деформация на черепа и превръзка с ленена ивица, характерна и за прабългарите по времето на княз Борис - Михаил.

Благодарение най-вече на археологическите разкрития, в последните няколко десетилетия се изгради по-точна представа за прабългарите (първобългарите в езическата епоха) (Ангелова, 1995: 5-17; Рашев, 1993:  23–33). Противно на рудиментарната представа, чието начало води от преди 200 години, за тяхната малочисленост, ниска култура, монголоидност и хуно(тюрко)езичие (Плетнева С. А. Кочевники средневековья. М.: Наука, 1982, с. 109), днешната наука представя различен образ на народа, създал и закрепил нашата държава. Прабългарите са имали преобладаващ памирофергански антропологичен тип (Боев, 1984: 36-40), числено са били равностойни на останалото население в ранната българска държава (Станилов, 2002: 67) и са притежавали своеобразна материална и духовна култура. Макар че тяхното монументално каменно строителство се развива един, два века след създаването на държавата, то има различни черти спрямо съседния византийски стил. Дворците, крепостите, стопанските сгради (Чобанов, 2006) и храмовете (Дончева, 2002: 73-93) от езическата епоха имат голямо сходство със съвременните или предходните им от района на Салтово - Маяцк, Кавказ, Персия, Волжска България и Памир. (more…)