“Археология на късноантичните съкровища южно от Долен Дунав”
Тази част поставя началото на анализа на материала от територията на Тракия и Дакия с класификация на сборните находки от накити и предмети на лукса според различни признаци и информацията, която те предоставят като съвкупност и единица. Те илюстрират материалното състояние на провинциалното население. Благодарение на Едикта на император Диоклециан може приблизително да се изчисли цената на един предмет или стойността на цяло съкровище, не само като съдържание на благороден метал, но и като цена на положения труд върху изработката и украсата на дадено украшение. За по-късния период такива сведения липсват и данните, които дават единствено стойността на метала представят само приблизителна цена на предметите от една сбирка. На второ място, количеството концентрирани на едно място скъпоценности може да даде частичен отговор на въпроса за местните ателиета и импорт. Разгледаните находки показват един хомогенен характер по отношение качеството на изработка на съдържащите се в тях предмети. (more…)

Statia NOMER: 1797
Za da poluchite koda za dostap do statiata, molia izpratete SMS na stoinost 60 stotinki s dds sas sadarjanie: MDA raztojanie 1797 na kratak nomer 19213 za vsichkite mobilni operatori.
Izpratete SMS: MDA 1797

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

“Стил и техника на украса в късноантичното ювелирство”
Основните стилове в късноантичното ювелирство се характеризират чрез най-използваните техники за орнаментация. Всички те са познати от по-ранните периоди, като някои от тях намират ново измерение. Главна и повсеместна особеност в много от вътрешните и периферните области на Източната и Западната империя е полихромието, постигано с различни способи. Тази многоцветност съществено се различава от инкрустацията на по-ранния период, като връща към времето на елинизма и до голяма степен има източен характер. Акцентът върху отделните детайлиизмества гладката линия и повторяемостта, характерни за по-ранните бижута. По-често явление са накити, съставени от отделни, богато украсени сегменти и висулки. Някои от тях намират забележителни паралели сред произведения на късноелинистическата бижутерия. Всеки един от съставящите ги елементи привлича вниманието отделно и би могъл да действа сам за себе си. Различните по цвят камъни подсилват колористичния ефект. (more…)

“Поглед върху римското ювелирство”
Акцентът е поставен върху значението, което имат накитите и предметите на лукса в живота на римското общество от ранноимператорската епоха. Ролята им като знак за определен социален статус и обществен престиж нараства в контраст с републиканските норми за сдържаност. От първостепенно значение е въпросът засъществуването на итало-римската традиция и независимостта и от гръцката. В общи линии, характерни за нея са абстрактните геометрични форми, в които се размиват гръцките натуралистични елементи. В същото време се увеличава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо за понататъшното развитие. Отделните области на империята запазват и елементи от своите автохтонни традиции, които формират облика на местната продукция. Увеличава се ролята на източните провинции, които са в основата на второто основно елинистическо-римско течение. (more…)

Древните и модерните автори приемат 610 год. пр. Хр. като дата на възникването на Аполония Понтика. У Псевдо-Скимнос четем: “Тоя град (Аполония) основали мелетци, които дошли в тия места около 50 години преди царуването на Кир (558-529 г. пр. Хр.)”. В общи линии това се потвърждава и от археологическите находки. През V - IV век пр. Хр. милетската колония достига акме в своето развитие.

Аполония Понтика, днешния Созопол се намира в подножието на крайбрежното разклонение на Странджа, което носи името “Меден рид”. Всъщност то се е получило от названието на най-високия му връх “Бакърлъка”, което на турски език има същото значение. Трудно е да се проследи историята на този топоним, но е сигурно, че произходът му се корени в богатството му на медни месторождения и в тяхната експлоатация през вековете. Съществуват доказателства, че тукашните рудни богатства са били използувани още през меднокаменната епоха. Това са големи струпвания на шлака, топилки и археологически материали, произхождащи от акваториите на полуостров Атия и Созопол и едно еднослойно енеолитно селище в землището на село Черноморец, което се намира недалеч от полите на връх “Бакърлъка”. Античната Аполония е заемала днешния Созополски полуостров, наричан още Скамний. Поради големи промени на бреговата ивица много от ранните археологически материали, керамика, пластични паметници и др. сега се откриват под водата при подводни проучвания.
(more…)

Българо-британска арехологическа експедиция ще проучва това лято римския античен град Никополис ад Иструм, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов.

Това ще бъде третият етап от мащабно проучване, започнало през 1985 г., на живота по нашите земи от 5-6 век, уточни Църов. Тази година експедицията ще разшири обхвата си и археолозите ще изследват ранно-византийски обекти в Драганово, Добри дял и Горски горен Тръмбеш.

Разкопките се очаква да започнат в средата на юли и ще продължат до края на август. Британският екип от археолози и специалисти ще се ръководи от проф. Ендрю Полтър - преподавател в Нотингамския университет, който има интерес от дълги години към античното селище Никополис ад Иструм. Д-р Венцислав Динчев от Националния археологически институт ще ръководи българските специалисти в експедицията.

За финансирането й са необходими 1 млн. паунда, които се очакват от Британската академия на науките. Засега е осигурена една част от сумата, каза още шефът на музея.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=491898