В тракийската религия с особена сила изпъква култа към Великата богиня-майка, свързана с плодородност и многообразието на света. По принцип Великата богиня е анонимна, но има много лица и локални тракийски имена – прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хеката, Рея, Изида, Кибела, Мая, Артемида Браурония (Брауро) и др.! Най-популярни от тези имена са Бендида и Кибела. Ликът на Великата богиня-майка е често срещан по различни предмети на лукса и разкоша, присъства в украшения, ритони, фиали, сервизи, вази, апликации и др. Тя се явява покровителка на растенията, животните, природата, също на хората и човешкия род. Бди над плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените-майки и неомъжените девици. Великата богиня е хранителка на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва посвещението и свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан.
Култът към Великата богиня-майка е един от най-древните при траките. Освен в Тракия, Мизия и Македония, той се изповядвал и от траките преселили се много векове пр. Хр. в Мала Азия. (more…)

д-р Дориян Александров
историческо дружество „Българска Орда - 1938”

Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес (10). На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва къде е центъра на тази култура.
Независимо, че една част от тези гробници са ограбени (както в миналото, така и днес) от иманяри и мародери, все още в тракийските могили се крият много тайни и в тях се съдържат несметни съкровища, които чакат своя час и звездни мигове за откривателите и науката.
Доказват го такива открития като Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (могилата “Мал-тепе”), гробницата при Свещари, гробницата в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, Александрово и десетки още други уникални обекти. (more…)

Когато се разглежда в литературата появата на тухлата като строителен материал или изобщо появата и развитието на тухлената архитектура, този въпрос обикновено се свързва и преплита с въпроса за появата на кирпича и използването му в строителството.Кирпичът и тухлата се схващат в повечето случаи само като две разновидности на един и същи продукт, изготвен чрез формуване на тесто от глинена пръст, който обаче може да бъде използван като строителен материал или след като бъде изсушен на слънце, или изпечен на огън.
Исторически погледнато, кирпичът и тухлата имат различен път на развитие.По-късното разпространение в някои райони на тухлата като строителен материал се предизвиква от появата на нови строителни форми, от нуждата да се разрешат все по-нови и по-сложни архитектурни задачи.
В това отношение откриването на значителен тухлен материал и на някои тухлени постройки при разкопките на античната гробница при Казанлък и по-късно на тракийския град Севтополис и неговия некропол при с.Копринка(Казанлъшко), добива особено значение, още повече че този материал произхожда от обекти които могат да се датират сравнително точно в края на IV в. до края на III в. пр. н. е.
(more…)

Професор Валерия Фол, известен историк и траколог, коментира откритието на археолозите на Източната могила край Караново:

“Откритието на колегата Веселин Игнатов от Исторически музей Нова Загора край с. Караново може да се определи с една дума - изключително! Заради навременната му намеса и спонсорството на Обединена българска банка е предотвратено ограбването на изключително богат гроб на тракийски аристократ от средата на 1 век, както за сега археолога датира погребението. Разбира се, г-н В. Игнатов ще прецизира датировката след приключване на работата си, но от сега може да се каже, че такова богатство и разкош са просто невероятни и то в годините около обявяването на Тракия за римска провинция. Това се случва след убийството (44-45 г.) на васалния на Рим тракийски цар Реметалк ІІІ.
Историята на последните тракийски владетели е бурна и белязана с вътрешни разпри и убийства, достойни за хитов исторически екшън. Последният тракийски владетел Реметалк ІІІ, например, е възпитан в Рим заедно с бъдещите император Клавдий и с Ирод, владетел на Юдея, получава архонтска длъжност в Атина, римско гражданство и дори е поставен на трона. (more…)

“Археология на късноантичните съкровища южно от Долен Дунав”
Тази част поставя началото на анализа на материала от територията на Тракия и Дакия с класификация на сборните находки от накити и предмети на лукса според различни признаци и информацията, която те предоставят като съвкупност и единица. Те илюстрират материалното състояние на провинциалното население. Благодарение на Едикта на император Диоклециан може приблизително да се изчисли цената на един предмет или стойността на цяло съкровище, не само като съдържание на благороден метал, но и като цена на положения труд върху изработката и украсата на дадено украшение. За по-късния период такива сведения липсват и данните, които дават единствено стойността на метала представят само приблизителна цена на предметите от една сбирка. На второ място, количеството концентрирани на едно място скъпоценности може да даде частичен отговор на въпроса за местните ателиета и импорт. Разгледаните находки показват един хомогенен характер по отношение качеството на изработка на съдържащите се в тях предмети. (more…)

“Стил и техника на украса в късноантичното ювелирство”
Основните стилове в късноантичното ювелирство се характеризират чрез най-използваните техники за орнаментация. Всички те са познати от по-ранните периоди, като някои от тях намират ново измерение. Главна и повсеместна особеност в много от вътрешните и периферните области на Източната и Западната империя е полихромието, постигано с различни способи. Тази многоцветност съществено се различава от инкрустацията на по-ранния период, като връща към времето на елинизма и до голяма степен има източен характер. Акцентът върху отделните детайлиизмества гладката линия и повторяемостта, характерни за по-ранните бижута. По-често явление са накити, съставени от отделни, богато украсени сегменти и висулки. Някои от тях намират забележителни паралели сред произведения на късноелинистическата бижутерия. Всеки един от съставящите ги елементи привлича вниманието отделно и би могъл да действа сам за себе си. Различните по цвят камъни подсилват колористичния ефект. (more…)