Дионисополис е древногръцка колония на Черно море до днешния град Балчик. Възниква през VІ в. пр.н.е. под името Круной (извори) на мястото на халколитно и тракийско селище. От края на ІІІ в. пр. н. е. се преименува на Дионисополис. Основан от милетски колонисти. През римската епоха продължават да се използват и двете имена на града. Още през 73 г. пр.н.е. за кратко време пада под римска власт, след което е завладян от гетите. В началото на І в. пр.н.е. отново пада в пределите на Римската империя към Долна Мизия. През ІІ в. Дионисопол се превръща в едно от най-големите западнопонтийски пристанища. В 297 г. император Диоклециан формира нова римска провинция Малка Скития и Дионисопол става втори по важност след Томи (дн. Констанца) град крепост на пътя на варварските нашествия. През VІІ в. градът е разрушен.
(more…)

Изображенията от тракийските племенни монети дават представата за възприетия в монетосеченето начин на представяне на почитаните от траките божества, свързаните с тях култове, за спътниците и атрибутите на тези божества. Тъй като тракийските племенни предводители са и жреци на изповядваните култове, някои от представяните върху монетите изображения с култов характер дават основания да се счита, че на тях са представяни главно идеализирани изображения на племенни предводители при изпълнение на своите жречески функции. Доводи за това предоставят изображения от други отсичани по това време тракийски племенни монети, на които със същото облекло и въоръжение са представени идеализирани изображения на племенни предводители, представени като изпълняващи своите функции на военни предводители, както и съпоставките със съответните изображения от рисуваните елински керамични съдове и персийски надгробни релефи. Съществено основание в тези изображения върху монетите да се виждат идеализирани изображения на тракийски племенни предводители е наличието на необичайното поставяне на допълнителни надписи около тези изображения, поясняващи какво е представено на появяващото се за първи път изображение върху антична монета. Преки доводи за това предоставя една емисия октодрахми на едонския владетел Гета. На опаковата страна на монетите е поставян недвусмисления надпис GETA BASILEU HDWNEWN показващ отсичането и от името на едонския владетел. На лицевата страна около изображението на брадат мъж с петасос, държащ две пръчки (част от две копия), крачещ между два вола (бика), с по-малък от обичайния шрифт е изписано BASILEU HDWNEWN (фотос на монетата даден в Sear, 1978, 136, 1323). Тъй като на опаковата страна обикновено се означава издателя на емисията и това е направено, даденият с по-малък шрифт надпис около изображенията на лицевата страна според извършеното проучване посочва на незапознатите с тракийската действителност, че изображението представлява едонския владетел (Топалов, 1997, 86-88; Топалов, 1998, 64-65). (more…)

Монетите, сечени в колония Виминациум, заемат значително място сред римските монети, произхождащи от България, Югославия и Унгария. В му¬зейните и частните сбирки се съхранява голямо количество колониални мо¬нети на Виминациум, сечени между 239 и 255г., които говорят за значителна роля на колонията в паричното обращение на североизточните римски про¬винции.
Монетосеченото на Виминациум е сравнително добре проучено в ну¬мизматичната литература. Най-голям принос в изследването и представя¬нето на монетите, сечени от Виминациум, има Б. Брешкович с публикуване¬то на колекцията, завещана от проф. Светозар Душанич на “Музей на град Белград”. В монографията на Б. Брешкович “Монети на колония Вимина¬циум от сбирката на професор Светозар Душанич” (Белград, година на из¬даване не е отбелязана), съдържаща каталог с фотографии на 1700 монети от колекцията, прецизно е проследено колониалното монетосечене на Ви-минациум.1 Изследване върху монетосеченето на Виминациум съдържа тру¬дът на Н. Мушмов “Античните монети на Балканския полуостров и монети¬те на българските царе” (1912г.), в който са публикувани шестдесет и пет типа колониални монети, сечени в града. Това е единственото засега отра¬зяване на монетосеченето на Виминациум в българската нумизматична ли¬тература.
(more…)

Релефа на т.нар. Мадарски конник се намира в центъра на значителен култов комплекс в който най-значимо присъствуват следи от древните българи, .Мястото е известно като Мадара.Съществуват различни обяснения
за семантика на названието Мадара.Някои езиковеди го превеждат като “герой, храбрец”. Други приемат, че името Мадара произлиза от гръцката дума Μαδαρος-гол, необрасъл.Така звучи и думата майка на английски.
Съществуват различни обяснения за скалния релеф които главно се свеждат до : тракийски конник, ловуващ конник-ловна сцена,тържествуващ владетел - Крум,прабългарски бог.Дано се намери и езиковед който да обясни и семнатично произхода на Мадара от обяснението което ще предложа по-надолу. (more…)

Елитен търг за нумизмати в Мюнхен през пролетта продава рядка монета - сребърна сестерция за 20 000 евро. В каталога на аукционната къща до нея са подредени още монети от времето на император Нерва и сребърен денар от времето на Траян. Стартовите цени на всяка от антиките са между 5000 и 10 000 евро, а общото, което ги свързва, е произходът им от България.

Само от началото на 2010-та до края на юни антимафиотите ни са засекли над 5000 монети от римско време, изровени из страната и изнесени нелегално, а после появили се в каталозите по търгове из Европа.

От сектор “Трафик на културни ценности” в ГДБОП признават, че в момента България е основен доставчик на подобни предмети за почти всички аукциони на Стария континент, САЩ и Канада. Причината - печалбата от трафик на антики е на второ място след наркотрафика.

Сред обявените за продажба в чужбина монети спецполицаите дори разпознали монети с коня на Патрай, откраднати преди време от археологическия институт в София. (more…)

Златни и сребърни монети открити наскоро на Скопското кале в република Македония е най голямата находка открива до сега.Това каза археологът Паско Кузман пред националните медии.Археолозите са намерили 44 златни и 76 венециански монети,датиращи от 13 век или от Византийската епоха.Това е най значимият археологически материал намерен на Скопското кале,заедно с средновековни печати,които бяха открити преди години на мястото.
Златни и византийски монети са били открити и на други места във Македония,но в по малки количества.Според археолозите,големи количества от бронзови монети често се срещат в древните обекти из Македония.
В новооткритите златни монети са подпечатени изображенията на византийските императори и библейски мотиви,а на венецианските сребърни монети са изобразени венецианските лидери. (more…)