НАЙ-ПОСЕЩАВАНИТЕ ВИЗАНТЙСКИ ПАМЕТНИЦИ В КОНСТАНТИНОПОЛ
Публикувано от Kiril62 категория Други интересни, tags: ВИЗАНТЙСКИ, КОНСТАНТИНОПОЛ, ПАМЕТНИЦИКОНСТАНТИНОПОЛ
Константинопол, столицата на Византийската империя, била основана от Константин I през 324 г. на мястото на древния Византион и осветен на 11 май 330 г. Новата столица контролирала достъпа до Черно море и се намирала на кръстопътя на два важни пътя: Виа Егнатия и пътя, водещ от Халкедон за Никомедия и на изток.
Новият център на императорска власт, съставен от Дворец и Хиподром, се намирал в чертите на стария Византион. Оттам, към западната порта на града вървяла улица с колонади, построена от Септимий Север. Константин построил форум отвън на портата и продължил улицата (наречена по-късно Меса) в западна посока. Около 1.2 км западно от форума се намирал Капитолия, около който Меса се разклонявала и поемала в две направления: на северозапад, към Адрианополската порта и на югозапад, към Златната порта в стената на Константин.
Трудно е да се установи, кога Константинопол достига своя пик или да се определи максималният му брой жители. Предвиждайки силно увеличаване на населението, Константин изградил добре уредена снабдителна система.
Нашествието на готите и разгрома на император Валант край Андрианопол през 378 г. подчертали слабостта на новата столица и необходимостта от нови защитни мерки. Поради тази причина през 413 г. била изградена т. нар. Тройна стена, известна още като Теодосиевата, на около 1,5 км западно от старата стена на Константин.
Втората половина на V век минала под знака на чести граждански сблъсъци и пожари. Метежът “Ника” от 532 г. оставил центъра на града в руини, но това пък дало възможност на Юстиниан I да разгърне широкомащабна строителна дейност. Сред най-известните черкви, построени или възстановени от него, изпъкават св. София, св.св. Сергий и Вакх, св. Ирина. Строителството в столицата продължило чак до началото на VII век. Скоро след това серия от съдбоносни събития довеждат до замиране на всякаква строителна дейност. Според някои съвременници, в края на иконоборският период, Константинопол имал население от няколко десетки хиляди души живеещи сред руините на някогашното величие. Само един от обществените складове за зърно и само едно от пристанищата (от общо четири) на града оцелели. Големите обществени театри и бани били изоставени. По времето на императрица Ирина били извършени някои строителни работи в града, император Теофил възстановил морските стени, а Василий I предприел забележителен опит да възстанови по-голямата част от намиращите се в руини градски черкви. През IX век Константинопол започнал да се съвзема с постепенно увеличаване на населението и засилване на търговската и занаятчийска дейност.
През XI – XII век занаятчиството става процъвтяващо, търговците придобили голямо влияние в политическите дела и се развили нови занаяти. От голямо значение било установяването на чуждестранни търговски колонии в Константинопол. Амалфитяните, венецианците, пизанците, генуезците, анконците и германците получили концесии покрай Златния рог, срещу Галата. По такъв начин те придобили своя собственост (складове, кейове, портици и черкви) в самия град. За този период са характерни също и огромните манастирски комплекси, служещи за образование, имащи социални и финансови функции и строени от управляващите тогава империята цивилни императори. Такива били св. Богородица Перивлепта, на св.св. Козма и Дамян, св. Георги от Мангана, Христос Вседържител и сиропиталището св. Павел. Последната постройка била разширявана по времето на Алексий I Комнин и достигнала до такива размери, че трябвало един ден на посетителя, за да я обходи.
Големият пожар от 1203 г. и последвалата латинска окупация на града (1204-1261) разрушили благоденствието на Комниновият град чрез систематично разрушение. Започналото възстановяване при Палеолозите рефлектирало най-вече в императорски и аристократични манастири, някои от които са запазени и да днес (св. Андрей в Крис, св. Богородица Памакариста, Христос в Хора). От средата на XIV век градът замирал безвъзратно. По целият град се простирали грамадни пусти места, пасища и дори ниви. Населението гладувало хронически, а чести гости били тифът и чумата. Между 1348 и 1431 г. в Константинопол имало девет пъти чума, а гладът продължавал с години. Около 1430 г. в столицата имало всичко на всичко 30 – 40 хиляди души, от които по време на последната обсада на града само 5 хиляди били годни да носят оръжие. По това време центърът на града се премества покрай Златния рог, където се намират пазарите и северозападната част – императорския дворец. Когато градът е превзет от османците на 29 май 1453 г. населението му е наброявало не повече от около 50 000 души.
Колоната на Константин или наречена още Порфирната е издигната през 328 г на форума, който Константин І Велики построил. Тя била над 50 метра висока, съставена от 9 големи цилиндъра от порфир и носела на върха си статуята на императора като Слънчевия бог. 800 години по-късно след буря възстановили колонота, но вместо статуята на императора, Мануил І Комнин, поставил голям кърст. Носели се слухове, че под колоната била поставена най-важната езическа реликва – Паладиумът, донесен от Рим в новата столица и други ценности. След разкопки през ХХ век, се установило, че освен останките от некропол нямало нищо друго.
Цистерна Базилика
Цистерна на базиликата или Йеребетан сарнъджъ е най- голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин по града, приличащо на дворец.
Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаванеили обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, чеКонстантинопол в Древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.
Резервоарът е разположен в историческия център на града, срещу катедралата „Св. София“. Самото название на резервоара «Цистерна на базиликата» означава водохранилище на храма „Св. София”, доколкото разположеният до него едноименен храм по конструкция е именно базилика.
Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е на обратно. Все още не е известно дали умишлено са поставени така.
Има много добра циркулация на въздуха и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В “Йеребатан сарнъджъ” има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожeлаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.
Според не потвърдено предание, Хиподромът бил построен от Септимий Север (скоро след 196 г.) и довършен от Константин Велики, който го снабдил с императорска ложа и построил Големия дворец до него. Той служел не само като спортна арена, но също и като място за провъзгласяване на императорите, празнуване на триумфи и фокус на обществения живот на градското население.
Като постройка, Хиподромът бил типичен римски цирк от периода на Тетрархията – бил с остра форма, с врати (карцери) на североизток и с извит край (Сфендон) насочен на югозапад. Арената била разделена на две писти от малка коса бариера (спина или гръбнак), върху която били поставени двата обелиска, змийската колона, статуи и други произведения на изкуството. Змийската колона била една от класическите старини събрани от Константин I за украсяване на неговата столица. Високата осем метра колона била направена от три отделни нишки, усукани заедно завършващи с три отделни змийски глави. Височината на запазената днес част възлиза на 5.5 м. Змийската колона била предмет на многобройни легендарни истории, особено през късния период на Византия.
Обелискът на Теодосий I, намиращ се на север от змийската колона е един от най-старите и най-добре запазени паметници на Хиподрома. Големият монолитен блок от сиенитски гранит бил издигнат от фараона Тутмос III през 1454 г. пр. Хр. в Хелиопол, а през 390 г. сл. Хр. бил докаран в Константинопол и изправен на Хиподрома. Високият 19.50 м обелиск бил поставен върху четири медни куба на специално издигнат пиедестал с изображения от живота и подвизите на императора.
На юг от змийската колона се издигал друг обелиск, висок 25 м и известен като Колосът. По времето на Константин VII Багрянородни тази тухлена грамада била облицована с позлатени бронзови плочи, покрити с барелефи разказващи за подвизите на Василий I Македонец.
Предполага се, че дължината на Хипотдрома била около 450 м. Местата за сядане малко над 100 000. Дванадесетте врати на карцерите били снабдени с механизъм, позволяващ едновременното им отваряне.
Хиподромът бил поддържан чак до 1200 г. През 1203 г. западното крило изгоряло до основи и скоро след това кръстоносците претопили в монети бронзовите статуи украсяващи спината. По времето на Палеолозите Хиподромът бил използван за място за организиране на турнири.
След като си възвърнали Константинопол през 1261 г., византийските императори дали района на генуезците като независима колония със собствен сенат, подеста или управител, определян от сената на Генуа. Въпреки че им било забранено изрично укрепяването на колонията, нейните жители веднага се заели с разширяването на тяхната площ и укрепването й.
Кула на Галата била на върха на генуезкото укрепление на средновековна Галата. Първоначално позната като “Кула на Христос”, тя била построена през 1347 г. във връзка с първата експедиции на генуезката колония.
По времето на император Теодосий II била построена т.нар. Тройна или Теодосиева стена откъм сушата, която описва дъга около града, дълга 6 км и простираща се от Златния рог до Мраморно море. Завършена през 413 г. и поправяна многократно, стената защитавала Константинопол до 29 май 1453 г. Тя се състои от висока 11 м вътрешна стена с кули, разположени на интервали от около 70-75 м, външна стена, също снабдена с кули и ров. Теодосиевата стена имала шест главни порти, включително Златната порта, и множество второстепенни потерни. Вниманието на всички посетители на града било насочено към необикновено здравите стени на укрепленията, тъй като никъде другаде нямало подобно нещо. Константинопол бил смятан за непревзимаем, а здравината на стените довела до появата на легендата за ангела, който обикалял на кон стените и предпазвал от враговете.
През Златната порта можела да влиза единствено церемониалната процесия на императорите, след като са постигнали победа. Самата порта била много красиво конструирна и украсена, а името и се дължи на позлатени плочки с които била покрита. На върха и имало бронзова статуя на император Теодосий II, на Нике и колесница, теглена от няколко слона.
За първи път чрез черквата св. Ирина се осъществява идеята за съчетаване на базиликата с центричния храм. Първоначалната постройка, намираща се малко над св. София, изгоряла по време на метежа Ника (532 г.), но била възстановена от Юстиниан I едновременно със св. София. По план базилика представлява с три кораба, отделени помежду си чрез колони. Средният кораб обаче бил необичайно широк за базилика. Над квадратното по план пространство в централната част на храма се издигал главният купол. Преходът към кръг се осъществявал чрез сферични триъгълници (пандантиви). Вторият купол се намирал на запад от първия. Черквата бележи прехода към новия тип сграда – куполната базилика.
Храмът “Св. София” е най-внушителният паметник на Византийското изкуство. Изграден е от двама гениални архитекти - Антимий от Тралес и Исидор от Милет през 532-537 година. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527- 565), църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата “парадна зала на двореца”. Нейните строители се справят безпогрешно с изискванията на владетеля.
Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на града си над останалият християнски и езически свят. Размерите на храма са внушителни - дължина с преддверията - 120 метра, ширина - 72 метра, височина на купола - 60 метра и диаметър 30 метра. Тук архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време - централно-куполния и базиликален.
Състои се от два реда полукръгли арки, съединявал различни части на града. Построен с материал от стената на град Халкедон от император Хадриан и впоследствие реставриран от Валент. Висок 23 м, дълъг 625 м водата, която доставял била събирана в т.нар. Нимфеум Максимус.
Новини (RSS)
