www.numizma.com/magazine/rss

Posts Tagged “Римските”

gallery_5307_1.gifНавсякъде, където прониквали римляните, след като завладявали определени области и настанявали войските си, те бързо започвали пътно строителство, тъй като това им осигурявало сигурен военен контрол над провинцията и условия за икономически разцвет. Римляните създавали пътища със старание и амбиции да служат векове наред. Начина на направата бил следния. Върху означено с две бразди трасе, под наблюдението на римските строители работниците отстранявали еди след друг пластовете земя, докато достигнат до скален слой. Върху тази каменна основа след това се полагали последователно четири слоя различни материали с обща дебелина до 1.5 м. Първият слой, Statumen (ок. 30–60 см) е изграден от плоски камъни, скрепени с глина. Върху статумена се поставял плътен слой дребни камъчета или парчета от тухли и камъни, на дебелина около 20 см. Третия слой бил от пясък  или дребен чакъл. Последният слой на повърхността, Summum dorsum бил монолитен и гладък, съставен от широки каменни плочи или равномерно насипан дребен чакъл. Дебелината на повърхностното покритие била между 20 – 30 см. От двете страни на пътя се простирали тротоари – Margines, предназначени за пешеходците. Те също били покрити с каменни плочи с по-малък размер или се павирали. За да се избегне вредното действие на валежите, от двете страни на пътя се изкопавали отводнителни канали, в които се оттичала дъждовната вода.

photo_verybig_381339_12.jpg
 Първата провинция, която римляните образували на днешната българска територия била Мизия. Първоначално тя обхващала една тясна ивица земя на юг от река Дунав. Именно там римляните построили първия път на наша територия. Това е т.нар. Крайдунавски път, който започвал от … следва

Comments Няма коментари »

Statia NOMER: 1006
Za da poluchite koda za dostap do statiata, molia izpratete SMS na stoinost 60 stotinki s dds sas sadarjanie: MDA raztojanie 1006 na kratak nomer 19213 za vsichkite mobilni operatori.
Izpratete SMS: MDA 1006

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:


Comments Въведете вашата паролата, за да разгледате коментарите.