Още римския историк Плиний Стари, живял през 1 век е нарекъл живопистта “знаменито изкуство”. То според него се използвало от народите, за да запечатат за потомците велики събития и образи на прославени граждани.

Античните литературни източници съдържат имената на много художници от римската епоха, но повечето картини, за които ни говорят те не са се запазили. Оцелели са обаче много фрески в домовете, дворците и гробниците в Рим и значителна част от стенописите, открити при археологически разкопки в градовете Помпей, Херкулан и Стабий. Макар и повредени от пукнатини и понякога с избелели цветове, тези фрески и днес поразяват посетителите с великолепните декоративни композиции, с богатството на сюжетите и с разнообразието на художествените приоми. Тези изображения разкриват мисленето на древните художници и вкусовете на поръчителите. Друго достойнство на римската живопис от от І в. пр. Хр. - І в. след Хр. се крие в обстоятелството, че в много случаи тези фрески възпроизвеждат още по-древни гръцки образци. И по този начин те допълват нашите знания и за по-ранната безвъзвратно изгубена за нас живопис. На гръцки художници от дългия период от V до І в. пр. Хр.
(more…)

На латински език форум означава пазар. Именно като място за търговия се зародили централните площади на римските градове, но постепенно се превърнали в средища на обществения живот. След създаването на империята от Октавиан Август, световните владетели се надпреварвали да строят във Вечния град свои форуми, които разполагали край стария главен площад - Форум Романо. Те са известни като императорските форуми. Идеята за изграждането им идвала от желанието да се възвеличи империята. Освен търговци, на площадите се изявявали най-добрите оратори и политици, извършвали се религиозни церемонии. През Средновековието на това място се ширели блата, откъдето дошло и италианското им име - “Пантани”. (more…)

През периода на империята започват да се употребяват много разнообразни строителни материали. Тяхното качество също се подобрило изключително. Тогава били разработени станалите в последствие прочути, кариери в Луни (съвременното Каррара). Освен това от всички краища на голямата империя и особено от Африка, Сирия и Гърция, се транспортирали различни видове цветен мрамор, гранит и порфир. Понякога те извали на Италийския полуостров като готови архитектурни елементи – бази, капители и стволове на колоните. Те са били приготвяни на място. Тези ценни видове камък служели за украса на храмовете, базиликите, дворците и други импозантни сгради във Вечния град. Най-парадните съоръжения като Златния дом на Нерон, форумът на Траян и др. се украсявали вътре със злато, слонова кост и перламутр. Разточителната употреба на скъпи материали е характерна черта на много здания в империята. Именно със своя голям разкош те се отличават от архитектурните паметници от периода на република. Широко разпространение е получил т. н. римски бетон. Той се употребявал навсякъде главно в основите и сводовете За неговото равномерно разпределение се използвали тухлените пояси, които възпрепятствали появата на пукнатини. От двете страни стените се облицовали с камък или с тухли, а сводовете от тухли, които осигурявали отлична връзка с мазилката, покривана после с фрески или с релефни стенни орнаменти
(more…)

1. Път към властта

Диоклециан (всъщност Диокъл) произхожда от обикновено семейство на илирийци. В армията се издига до командир на преторианците, които го провъзгласяват през 284 за император. Според мнозина, баща му е бил освободен роб, надничар при един земевладелец. Постъпва в армията млад, още тогава, след едно предсказание, заживява с мисълта,че е определен да стане император. Отличавал се с властолюбие, винаги ходел сериозен, лицето му винаги изглеждало замислено, сякаш кроял велики дела. Било му предсказано че ще стигне до върховната власт, след като убие глиган, затова постоянно ходел на лов. Често казвал, че винаги, когато уловът бил успешен, от това се възползвал някой друг - императорите в онези времена се сменяли с невероятна бързина. Най-накрая получил властта, убивайки префекта Апър, когото обвинил за смъртта на император Нумериан и собственоръчно го намушкал с меч още на войнишкия сбор близо до Никомедия (дн. Измит, Турция); на галски “апър” означавало “глиган”.

Признат за император от легионите на изток, Диоклециан трябвало да се сблъска с братът на Нумериан, Карин, който все още властва на запад. В битката при река Морава в Мизия, вероятно близо до дн. Белград Карин е победен и става жертва на собствените си войници, а Диоклециан разширява господството си над цялата империя. (more…)

В обширните земи на Римската империя по времето на първите августи духовният и религиозен живот на етнически пъстрото население, се отличава с богат и разнообразен характер. Гръко-римските, тракийските, македонските, ориенталските и др. култове се отъждествяват, културните и социални връзки между различните етноси преминават в уеднаквяване на обредите и богослуженията. От Британия на запад до Мала азия на изток се унифицира езическия пантеон, адептите приравняват нови и идващи отдруги краища и провинции култове, към своите собствени. Но въпреки относителната си свобода, езичниците усещат упадъка на своя културен и религиозен живот. Моралът на вярващите спада, все по ярко се откроява чувството на скептицизъм, който прелива в осмиването на старите обреди. Упадъкът на нравите и кризата на светогледа на античните хора в навечерието на новата ера контрастира с огромния брой на богопочитанията. Интелигенцията иронизира обредите, а толерантността към другите култове ускорява деградацията на вярата в собствените богове. Духовният синкретизъм характерен за езическия свят през ІІ пр.н.е – І в. н.е. навлиза в изчерпване на собствените си жизнени сили, на преден план изпъква интереса към нови учения, надетнически и надрегионални, които да привлекат поклонници със свой уникален и особен мироглед. На мода идват сотеричните култове, чиято мистериозност и тайнстеност запълват религиозния вакуум в старата идейна среда. Постепенно кристализира идеята за вяра в един основен бог, съжителстващ с останалите божества в езическия космос. Така преди християнската проповед съществуват голям брой култове, всеки един от които претендира за спасение на поклонниците или задгробен живот. (more…)

Гай Месии КвинтДеций Траян Август, известен катоДеций Траян, произхождал от провинциално сенаторско семейство, което имало огромни владения в Ита¬лия. Той обаче бил роден ок. 190 г. [възможно и ок. 200 г.) в селището Будалия край Сирмий, недалеч от р. Дунав. По волята на съдбата Траян Деций е първият римски император, който загива със смъртта на храбрите на родната си балкан¬ска земя в далечната 251 г.

Къде лежат тленните останки на император Траян Деций

д-р Атанас ОРАЧЕВ (ДА-България)

П
рез 248 г. над венценосната глава на първия римски импе¬ратор с арабско потекло Филип I [244-249] надвиснали зловещи по¬литически облаци. На Балканите узур¬пира властта и намята порфира Пака-циан, а бойни отряди на северните тра¬ки - карпите [ведно със своите съюз¬ници), преминават на юг от река Дунав. Те сторили това, не само за да се на¬грабят, но и за да напомнят за себе си и договора от времето на Гордиан III [238-244]. Филип I боледувал тежко и решил да изпрати сенатора Траян Де¬ций в Подунавието. Самият Деций го бил убедил, щото не узурпаторите са страшни. Страшни били “готите”, на които не били изплатили годишните стипендии. Той получил извънредни военни пълномощия и скоро наше¬ствениците били отблъснати, узурпато¬ра Пакациан убили собствените му хо¬ра и в дунавските провинции бил сло¬жен ред.
Доволните легиони не закъснели да прогласят своя земляк за държавен глава на Римската империя. По този повод ромейският историк Зосим раз¬казва баснята като как някои импера¬тори не щели да посягат към върхов¬ната власт, но от немай къде се съгла¬сявали под натиска на войниците. Точ¬но така се случило и с Деций. Той дори пратил вест на Филип I и обещавал, като се върнел в Рим, да снемел от се¬бе си знаците за императорско до¬стойнство. Филип I обаче не вярвал в басни и се постарал добре да се под¬готви за решаващата битка, която двете страни си дали при Верона. Ду¬навските легиони - най-опитните бой¬ни контингенти на империята, изтръг¬ват победата и техният избраник Траян Деций през септември или октомври 249 г. официално е прогласен от Се¬ната за император. (more…)