Анализът на ювелирните произведения завършва със сребърните художествени съдове, блюдата largitio, елементите на църковната утвар и орнаменти към украсата на оръжието. Те допълват в значителна степен картината на ювелирното изкуство от Тракия и Дакия и представляват неразделна част от него, предоставяйки допълнителна информация за развитието на технологията на изработка и украса, демонстрират в най-голяма степен важното място, което предметите на лукса заемат в живота на римското, респективно византийското общество и доказват многостранността и синкретизма на късноантичната материална култура. (more…)

“Нагръдни украшения”
Нагръдните украшения – кръстове, реликварии и пандантиви съставят малка група. В по-голямата си част накитите, освен като декоративни елементи имат и характер на амулет. Такива са кръстовете, които са ново явление като форма на украшение, но продължават старата традиция в носенето на божествени символи. Другите форми като капсуловидните амулети и луновидните пандантиви продължават своето съществуване като апотропеи, като при амулетите, вероятно това става чрез нов, християнски прочит, докато за лунулите може да се вярва, че те почтинапълно запазват старото си магическо предназначение. Начинът на изработка на тези украшения и тяхната орнаментация са идентични на тези при останалите групи накити. В повечето случаи тези особености са показателите, определящи тяхното поставяне във времето, тъй като формата на нагръдните украшения е консервативна и трудно се променя или подлага на иновации. (more…)

“Археология на късноантичните съкровища южно от Долен Дунав”
Тази част поставя началото на анализа на материала от територията на Тракия и Дакия с класификация на сборните находки от накити и предмети на лукса според различни признаци и информацията, която те предоставят като съвкупност и единица. Те илюстрират материалното състояние на провинциалното население. Благодарение на Едикта на император Диоклециан може приблизително да се изчисли цената на един предмет или стойността на цяло съкровище, не само като съдържание на благороден метал, но и като цена на положения труд върху изработката и украсата на дадено украшение. За по-късния период такива сведения липсват и данните, които дават единствено стойността на метала представят само приблизителна цена на предметите от една сбирка. На второ място, количеството концентрирани на едно място скъпоценности може да даде частичен отговор на въпроса за местните ателиета и импорт. Разгледаните находки показват един хомогенен характер по отношение качеството на изработка на съдържащите се в тях предмети. (more…)

Statia NOMER: 1797
Za da poluchite koda za dostap do statiata, molia izpratete SMS na stoinost 60 stotinki s dds sas sadarjanie: MDA raztojanie 1797 na kratak nomer 19213 za vsichkite mobilni operatori.
Izpratete SMS: MDA 1797

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

“Стил и техника на украса в късноантичното ювелирство”
Основните стилове в късноантичното ювелирство се характеризират чрез най-използваните техники за орнаментация. Всички те са познати от по-ранните периоди, като някои от тях намират ново измерение. Главна и повсеместна особеност в много от вътрешните и периферните области на Източната и Западната империя е полихромието, постигано с различни способи. Тази многоцветност съществено се различава от инкрустацията на по-ранния период, като връща към времето на елинизма и до голяма степен има източен характер. Акцентът върху отделните детайлиизмества гладката линия и повторяемостта, характерни за по-ранните бижута. По-често явление са накити, съставени от отделни, богато украсени сегменти и висулки. Някои от тях намират забележителни паралели сред произведения на късноелинистическата бижутерия. Всеки един от съставящите ги елементи привлича вниманието отделно и би могъл да действа сам за себе си. Различните по цвят камъни подсилват колористичния ефект. (more…)

“Поглед върху римското ювелирство”
Акцентът е поставен върху значението, което имат накитите и предметите на лукса в живота на римското общество от ранноимператорската епоха. Ролята им като знак за определен социален статус и обществен престиж нараства в контраст с републиканските норми за сдържаност. От първостепенно значение е въпросът засъществуването на итало-римската традиция и независимостта и от гръцката. В общи линии, характерни за нея са абстрактните геометрични форми, в които се размиват гръцките натуралистични елементи. В същото време се увеличава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо за понататъшното развитие. Отделните области на империята запазват и елементи от своите автохтонни традиции, които формират облика на местната продукция. Увеличава се ролята на източните провинции, които са в основата на второто основно елинистическо-римско течение. (more…)