Изображенията от тракийските племенни монети дават представата за възприетия в монетосеченето начин на представяне на почитаните от траките божества, свързаните с тях култове, за спътниците и атрибутите на тези божества. Тъй като тракийските племенни предводители са и жреци на изповядваните култове, някои от представяните върху монетите изображения с култов характер дават основания да се счита, че на тях са представяни главно идеализирани изображения на племенни предводители при изпълнение на своите жречески функции. Доводи за това предоставят изображения от други отсичани по това време тракийски племенни монети, на които със същото облекло и въоръжение са представени идеализирани изображения на племенни предводители, представени като изпълняващи своите функции на военни предводители, както и съпоставките със съответните изображения от рисуваните елински керамични съдове и персийски надгробни релефи. Съществено основание в тези изображения върху монетите да се виждат идеализирани изображения на тракийски племенни предводители е наличието на необичайното поставяне на допълнителни надписи около тези изображения, поясняващи какво е представено на появяващото се за първи път изображение върху антична монета. Преки доводи за това предоставя една емисия октодрахми на едонския владетел Гета. На опаковата страна на монетите е поставян недвусмисления надпис GETA BASILEU HDWNEWN показващ отсичането и от името на едонския владетел. На лицевата страна около изображението на брадат мъж с петасос, държащ две пръчки (част от две копия), крачещ между два вола (бика), с по-малък от обичайния шрифт е изписано BASILEU HDWNEWN (фотос на монетата даден в Sear, 1978, 136, 1323). Тъй като на опаковата страна обикновено се означава издателя на емисията и това е направено, даденият с по-малък шрифт надпис около изображенията на лицевата страна според извършеното проучване посочва на незапознатите с тракийската действителност, че изображението представлява едонския владетел (Топалов, 1997, 86-88; Топалов, 1998, 64-65). (more…)

ГЕОРГИ НЕХРИЗОВ
Надгробната могила е най-трайния и най-характерния елемент в тракийската погребална практика [1]. Разпространението на могилните некрополи в обитаваните от траките земи обаче не е равномерно . Красноречив пример за това е Източнородопската област - един естествено обособен ареал със специфични културни характеристики.

Статистическият анализ на регистрираните и проучените досега могилни некрополи в Източните Родопи дава основания да се очертаят приблизителните граници на три района, отличаващи се по степента на наситеност с надгробни могили и хронологическите рамки на използването им.

Първият район обхваща северните и източните части на Източнородопската област. За разлика от Западните Родопи, чиито северни склонове се спускат стръмно към Горнотракийската низина, източните дялове на планината се разстилат на север в ниски ридове, достигайки почти до р. Марица. Този район, известен под обединяващото название Хасковска хълмиста област, представлява силно нахълмено предпланинско стъпало с наклон на изток. Тук продълговатите плоски ридове се редуват с широки плодородни долини . Подобна е географската характеристика и на най-източните части на планината.
(more…)

65 минерални извора очакват туристи в Родопите.
Скалният храм на персийския бог Митра от 3-ти - 4-ти в. е на път да се превърне в истинска туристическа атракция за Родопите. Уникалното място е само на 7 километра от ГКПП Златоград, край пътя за малката гръцка община Термес. Светилището е единственото в Родопите, от него са оцелели релефно изображение на подвизите на божеството и аязмото с минерална вода, която е с доказани лечебни свойства. Наскоро археологът проф. Николай Овчаров и златоградският бизнесмен Александър Митушев обявиха намерението си да работят по общ проект с гръцки учени. Той ще обхване и византийския, и старобългарския манастир в землището на кърджалийското село Добромирци.
Историята на Скалния храм
(more…)

д-р Дориян Александров
историческо дружество „Българска Орда - 1938”

Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес (10). На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва къде е центъра на тази култура.
Независимо, че една част от тези гробници са ограбени (както в миналото, така и днес) от иманяри и мародери, все още в тракийските могили се крият много тайни и в тях се съдържат несметни съкровища, които чакат своя час и звездни мигове за откривателите и науката.
Доказват го такива открития като Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (могилата “Мал-тепе”), гробницата при Свещари, гробницата в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, Александрово и десетки още други уникални обекти. (more…)

Намира се между село Крън и град Шипка, на около 200 м. вляво от пътя. Според археолозите тя е строена 480 год. преди Христа. Липсва погребение. Основната камера, състояща се от монолитен блок и капак (покрив), има врата от южната страна. Положена е правилно върху основите на старо светилище. Според нас не става въпрос за старо или друго светилище, а за основа, имаща за цел да поддържа основната й функция. Таванът отвътре е резбован в симетрични правоъгълници със страни, успоредни на страните на тавана. В центъра му има разположени два квадрата, като стените на вътрешния са завъртени спрямо външния на 90 градуса. В него е вписан кръг. Изработката е пластична. Външните стени, строени по посоките Изток-Запад, са обработени по специфичен начин, също съобразен с основното й предназначение. Наличието на тази обработка е ярък пример за дейност напълно ненужна за целите й само като погребална камера, защото веднага след покриването с пръст става безпредметно. Таванът е първият резбован таван, открит в култовите обекти на траките.
Хипотезата ни гласи: Светилището представлява постоянен, ежедневен енергиен излъчвател на вълни на податомно ниво. Мощният поток от електрони, излъчван от камерата, е насочен към съзвездие Северна корона, чието копие представлява цялата могилна група. Оструша съответства на главната звезда – Алфа на съзвездието. (more…)

Датираха светилището по древна клада на богинята Хестия.

Древни македонски снайперисти са участвали в разрушаването на политическия и религиозен център на одрисите край Старосел. Това разказаха в четвъртък траколози и учени от Националния исторически музей. Стрелците били специални части от армията на Филип Македонски и използвали много точни прашки с оловни тежести. Стотици подобни оловни късове са открити в района, като на тях дори имало надписи с имена и предизвикателства. Находките от района описват подробно войната между древните траки и македоните на Филип, който нахлул по течението на Марица, превзел Кабиле и днешния Пловдив, но се запънал при сблъсъка си с одрисите в Средна гора.

Според историческите сведения на големия военачалник му се наложило да поиска помощ от Тесалия, защото траките водели много необичайна за древните елини война с партизанска тактика. Те нападали с нощни атаки и засади и не се строявали, а винаги изненадвали войниците на бащата на Александър. В крайна сметка Филип победил и разрушил тракийския комплекс край Старосел, но това станало след 11-месечна кампания, която продължила и през зимата и разболяла македонския владетел. След победата му центърът на властта на одрисите се изместил към долината на тракийските царе край Казанлък и града на Севт – Севтополис.
(more…)