Археологът Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора е известен като експерт по античните колесници у нас. Всъщност, интересът му към старинните возила се ражда след иманярските набези в района, богат на археологически паметници. В стремежа си да изкопаят атрактивни предмети, иманярите разрушават ценни за науката и културното ни наследство aртефакти. Какво може да ни разкаже една добре запазена колесница, положена край гроба на богат тракийски аристократ? Много неща, отбелязва Веселин Игнатов – за самия погребален обред и вярванията на траките за отвъдното, за конструктивните умения на своите създатели, за изкуството, с което са изработени украсите в дизайна на някогашните превозни средства.
(more…)

В обширните земи на Римската империя по времето на първите августи духовният и религиозен живот на етнически пъстрото население, се отличава с богат и разнообразен характер. Гръко-римските, тракийските, македонските, ориенталските и др. култове се отъждествяват, културните и социални връзки между различните етноси преминават в уеднаквяване на обредите и богослуженията. От Британия на запад до Мала азия на изток се унифицира езическия пантеон, адептите приравняват нови и идващи отдруги краища и провинции култове, към своите собствени. Но въпреки относителната си свобода, езичниците усещат упадъка на своя културен и религиозен живот. Моралът на вярващите спада, все по ярко се откроява чувството на скептицизъм, който прелива в осмиването на старите обреди. Упадъкът на нравите и кризата на светогледа на античните хора в навечерието на новата ера контрастира с огромния брой на богопочитанията. Интелигенцията иронизира обредите, а толерантността към другите култове ускорява деградацията на вярата в собствените богове. Духовният синкретизъм характерен за езическия свят през ІІ пр.н.е – І в. н.е. навлиза в изчерпване на собствените си жизнени сили, на преден план изпъква интереса към нови учения, надетнически и надрегионални, които да привлекат поклонници със свой уникален и особен мироглед. На мода идват сотеричните култове, чиято мистериозност и тайнстеност запълват религиозния вакуум в старата идейна среда. Постепенно кристализира идеята за вяра в един основен бог, съжителстващ с останалите божества в езическия космос. Така преди християнската проповед съществуват голям брой култове, всеки един от които претендира за спасение на поклонниците или задгробен живот. (more…)

Гай Месии КвинтДеций Траян Август, известен катоДеций Траян, произхождал от провинциално сенаторско семейство, което имало огромни владения в Ита¬лия. Той обаче бил роден ок. 190 г. [възможно и ок. 200 г.) в селището Будалия край Сирмий, недалеч от р. Дунав. По волята на съдбата Траян Деций е първият римски император, който загива със смъртта на храбрите на родната си балкан¬ска земя в далечната 251 г.

Къде лежат тленните останки на император Траян Деций

д-р Атанас ОРАЧЕВ (ДА-България)

П
рез 248 г. над венценосната глава на първия римски импе¬ратор с арабско потекло Филип I [244-249] надвиснали зловещи по¬литически облаци. На Балканите узур¬пира властта и намята порфира Пака-циан, а бойни отряди на северните тра¬ки - карпите [ведно със своите съюз¬ници), преминават на юг от река Дунав. Те сторили това, не само за да се на¬грабят, но и за да напомнят за себе си и договора от времето на Гордиан III [238-244]. Филип I боледувал тежко и решил да изпрати сенатора Траян Де¬ций в Подунавието. Самият Деций го бил убедил, щото не узурпаторите са страшни. Страшни били “готите”, на които не били изплатили годишните стипендии. Той получил извънредни военни пълномощия и скоро наше¬ствениците били отблъснати, узурпато¬ра Пакациан убили собствените му хо¬ра и в дунавските провинции бил сло¬жен ред.
Доволните легиони не закъснели да прогласят своя земляк за държавен глава на Римската империя. По този повод ромейският историк Зосим раз¬казва баснята като как някои импера¬тори не щели да посягат към върхов¬ната власт, но от немай къде се съгла¬сявали под натиска на войниците. Точ¬но така се случило и с Деций. Той дори пратил вест на Филип I и обещавал, като се върнел в Рим, да снемел от се¬бе си знаците за императорско до¬стойнство. Филип I обаче не вярвал в басни и се постарал добре да се под¬готви за решаващата битка, която двете страни си дали при Верона. Ду¬навските легиони - най-опитните бой¬ни контингенти на империята, изтръг¬ват победата и техният избраник Траян Деций през септември или октомври 249 г. официално е прогласен от Се¬ната за император. (more…)

Няма съмнение, че Орфей е исторически действителна личност. Най-важното сведение за неговата историческа реалност е участието му в похода на аргонавтите. Безусловна и неговата роля на върховен жрец и същевременно високопоставен тракиец, в лицето на царски син и наследник. Тъй като някои от траките били изкусни металурзи и миньори като сатрите, той заминава за Египет по времето на най-големите реформи в страната по установяване на монотеизма на Ехнатон. Ако приемем за достоверен факта, че похода на Аргонавтите се е състоял през 1400 година пр.н.е., а Ехнатон управлява 1353 BC – 1336 BC или 1351– 1334 BС то е напълно възможно Орфей да е пребивавал в Египет именно по времето на Аменхотеп IV- Ехнатон. Присъствието на Орфей в Египет не трябва да бъди съмнение, тъй като този факт е неоспорим поне за мен. Доказателство за това са най-ранните изображения на Орфей върху ваза със папирусни свитъци в ръка от 6 век пр.н.е. Папирусните свитъци са задължителен елемент в худоожествените сюжети върху съдове, с което гърците мълчаливо ни разказват за най-характерните символи на Орфей. (more…)

Професор Валерия Фол, известен историк и траколог, коментира откритието на археолозите на Източната могила край Караново:

“Откритието на колегата Веселин Игнатов от Исторически музей Нова Загора край с. Караново може да се определи с една дума - изключително! Заради навременната му намеса и спонсорството на Обединена българска банка е предотвратено ограбването на изключително богат гроб на тракийски аристократ от средата на 1 век, както за сега археолога датира погребението. Разбира се, г-н В. Игнатов ще прецизира датировката след приключване на работата си, но от сега може да се каже, че такова богатство и разкош са просто невероятни и то в годините около обявяването на Тракия за римска провинция. Това се случва след убийството (44-45 г.) на васалния на Рим тракийски цар Реметалк ІІІ.
Историята на последните тракийски владетели е бурна и белязана с вътрешни разпри и убийства, достойни за хитов исторически екшън. Последният тракийски владетел Реметалк ІІІ, например, е възпитан в Рим заедно с бъдещите император Клавдий и с Ирод, владетел на Юдея, получава архонтска длъжност в Атина, римско гражданство и дори е поставен на трона. (more…)

Какво може да накара кмет на процъфтяващо туристическо градче и шеф на национален музей да се катерят под проливен дъжд на 1100 м надморска височина? Ни повече, ни по-малко от тракийска царска резиденция. Тя се намира на 20-ина километра над Хисаря, под скалите на Кози грамади в Същинска Средна гора и вероятно тъкмо трудният подход към нея я е опазил почти непокътната досега, радва се откривателят є - археологът Иван Христов. На 14 септември новината за двуметровите запазени зидове от края на V век преди Христа качи директора на НИМ Божидар Димитров в “Нива”-та на Хисарската община заедно с градоначалника Вълко Макавеев. Двамата стоически издържаха час и половина екстремно рали по изровения черен път към хижа “Фенер” и още 30 минути пеша по единствената стръмна пътека към обекта. Засега археологическият екип е проучил малка част
от огромния комплекс.
(more…)